Да свободата е въпроса, който се разглежда в този текст - Достоевски е успял да опише тази тънка нишка, която толкова често ни се губи от полезрението. Почти всички революции и идеологии относно свободата, са едноаспектни т.е. всички бленуват свободата ОТ, но номера е там, че когато човекът има тази свобода, тогава се появява дргия аспект, свободата ЗА и тука става катастрофата, защото човекът няма идея какво следва, толкова е бил ангажиран с идеята за освобождаване, че изобщо не се е замислял, какво ще прави, когато има свободата. И така в това състояние на безтегловност, почва да търси на кого да я предаде, кой да му даде някаква цел, да го ангажира с нещо. Та това, че хората сами си предават свободата, наистина е факт - повечето приказки за свободата, са просто самозалъгвания и оправдания, когато нямаш свобода, логично някой друг е виновен, някой друг е отговорен за твоята свобода, но никога ти.
Няма по-голяма отговорност от свободата - в това е проблема.

Възможна ли е религия без чудеса, тайни и авторитет ....... всъщност точно тогава е религия, но организирането и систематизирането й, става почти невъзможно.