|
И затова се чудя - как си обяснявате това негово твърдение за отхвърлянето на тайната, чудото и авторитета?
Всъщност на този ти въпрос отговаря брилятно Ерих фром с библейските си анализи в "И ще бъдете като Богове". Мисля, че трябва да си я набавиш непременно.
» Няма по-неспирна и по-мъчителна грижа за човека от тази — като остане свободен, да намери по-скоро онзи, пред когото да се прекланя. Но човекът търси да се преклони пред онова, което вече е безспорно, толкова безспорно, че всички хора едновременно да се съгласят на всеобщо преклонение пред него. Защото грижата на тези жалки създания не е само да намерят онова, пред което аз или някой си да се преклоним, но да намерят такова нещо, че всички да повярват в него, и то непременно всички заедно. Ето тази потребност от общност на преклонението е и най-главното мъчение за всеки човек еднолично и като цялото човечество още от началото на вековете. Заради всеобщото преклонение са се изтребвали взаимно с меч.
Ерих Фром е напипал една тълкувателна нишка, която е радикално нова в посоката на разбирането на текстовете, а именно пътят към Свободата чрез отказ от всякакво идолопоклонниество.
Де факто отхвърлянето на чудото, тайната и авторитетът (има се предвид безспорното признаване на нечие лидерство) са едиственият път към истинската свобода на егото.
Ето го при Достоевски (в десетката!):
Казвам ти, човек няма по-мъчителна грижа от тази, да намери някой, на когото да предаде час по-скоро тази дарена свобода, с която това нещастно същество се ражда. Но свободата на хората завзема само онзи, който успокои съвестта им. С хляба на тебе ти се даваше безспорното знаме: даваш му хляба и човекът се прекланя, защото няма нищо по-безспорно от хляба, но ако в същото време някой завземе съвестта му независимо от тебе — о, тогава той дори ще захвърли хляба ти и ще тръгне подир оногова, който прелъсти съвестта му. В това си бил прав. Защото тайната на човешкото битие не е само да се живее, а за какво да се живее. Без да си представя ясно за какво живее, човек няма да се съгласи да живее и по-скоро ще се самоизтреби, отколкото да остане на земята, ако ще наоколо му да е само хлябове.
Ето го в Библията:
6 Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот?
7 Не е ли да разделяш хляба си с гладния, И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?
8 Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъфне; Правдата ти ще върви пред тебе, И славата Господна ще ти бъде задна стража.
9 Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш насред себе си хомота. Соченето с пръст и нечестивите думи,
10 Ако даруваш на гладния желаното от душата ти, И насищаш наскърбената душа, Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне;
И:
Ние поправихме подвига ти и го основахме върху чудото, тайната и авторитета. И хората се зарадваха, че отново са ги повели като стадо и че от сърцата им е отнет най-сетне страшният дар, който им е донесъл толкова мъки.
И:
Аз се върнах и се присъединих към онези, които поправиха твоя подвиг. (И в текста в читанката е подчертано последното)
Нямало е как да се признае какъвто и да било Месия без чудо, тайна и създаване на авторитет. Простата истина за свободата, която открива Ерих Фром в текстовете, не е интересна защото не съдържа никакви чудеса и тайни, а авторитетът е имал нужда от по-специални доказателства. Тривиално...
|
Re: Питанка. [re: Kaлoмaин]
(eLgreco)
