| 
	
 | 
	
          
            
              
                | Тема | 
                   Re: Питанка. [re: Kaлoмaин] | 
                 |  
| Автор | 
dnaunseq (ветеран) | 
 |  
| Публикувано | 27.11.12 03:42 | 
 
 |  
 
 |  
        | 
         
        
  
        
				Тези трите се утвърждават най-добре в свобода.
 
 Има и един психологически момент - не е важно аз да те накарам да повярваш с едно очевидно чудо (това е лесно); важно е ти сам да се накараш да повярваш. 
 
 Иначе:
 
 Това, което си цитирала има 2 части, които са съвсем несвързани. Звучи донякъде като неспособност да се разгадае как Бог комбинира тези 3 институционални принципа за да създаде обществото. И после като не могат да го разгадаят, започват нещо да му говорят за неговото изпитание, което е съвсем несвързано, нещо като изкарване на яда.
 
 Има един проблем - не е важно с какви оправдания ще излезнат "майсторите" (те какви хубави неща са направили, какво не можели и т.н.), а кой е умножил най-много жълтиците (т.е. постигнал най-добри резултати).
 
 Значи има една грешка, свободата се разглежда в абсолютност, водещо до абсурди, а не както би трябвало според мен като нещо, което упражнява натиск и разширява и преобразува институциите.
 
 Ами разсъжденията са отнесени към простолюдието. Което наистина доказва нещо за неуките тълпи. Обаче основно те трябва да разсъждават как ще организират собствените си редици. Тоест нищо не са разрешили, само прехвърлят топката.
 
 Преди 8 века са взели кесаревия меч - аз имам една тема в Религия за змея като изтървания милитаризъм, и друга за корупционния контрол, така че не знам какво е състоянието на нещата в момента - може да се изследва.
 
 Според мен трябва поне на върха нещата да са уредени (да няма разделения), което значи че там трябва да има един ум. Но света е прекалено многообразен, така че на върха е нужно духовенство, което като основен принцип да разсъждава като едно цяло (без да бъде корумпирано, а когато това се случва, да му се намират лековете). Което пак ще има проблем със стагнацията или еднообразността, който трябва да се разрешава.
 
 Изводът е, че тази система не може да се организира от властващи хора, а единствено от духовенството. Защото първите продължават да носят в собствените си редици разделението, противоречието, предвестник на края и смяната им.
 
 Като цяло интересен план, но не е от най-ефективните и ако някой реши да го прилага, да не остане с назадничави резултати.
  
        
        
  
          |  | 
 |    |   
 
 |  
 |   
 |