Св. Отци оценяват подвига на християните от последните дни като най-съвършено мъченичество. "Хората от онази епоха, пророкувал авва Исхирион, няма нищо да направят (има се предвид аскетически и други нравствени подвизи - бел. м.). Но върху тях ще дойде изкушение и онези, които през това време се окажат добри, ще бъдат повече от нас и ще бъдат наши отци" (Migne P.Gr., t.65, col.241), защото "по-блажен е "този, който е можел да съгреши - и не е съгрешил, да стори зло - и не е сторил" (Сир. 31:11), нежели този, който се увлича към доброто по примера на мнозина добри" (св. Антоний Велики, Migne P.Gr., t.40, col.1096). "В тези дни, казва и схиархим. Лаврентий, ще има все още силни борци, стълбове на Православието... И Господ ще ги покрива със Своята всемогъща благодат и те няма да видят знаменията, приготвени за всички хора" (пос. съч, стр. 79). Разказвайки за "лукавите и злокознени прелести" на антихриста, св. Ефрем Сирин възкликва: "У кого ще има такава алмазена душа, за да понесе мъжествено всички тия съблазни? Къде е този човек, когото биха ублажавали всички Ангели?" (Творенiя, т.2, Москва 1993, стр. 252). "По мое мнение, казва св. Кирил Иерусалимски, тогавашните мъченици ще бъдат по-високо от всички мъченици. Предишните мъченици се сражаваха с хората, а тогавашните мъчениците по времето на антихриста ще водят война със самия сатана. Царете, които по-преди въздигаха гонения, само убиваха мъчениците, а не прелъстяваха останалите люде, че възкресяват мъртви, не извършваха знамения и чудеса. А тук ще действува и страх, и прелъстяване" ("Поучения огласительные и тайноводственные", Огласително слово 15, Москва 1991, стр. 236)

Изповедничеството и мъченичеството на последните християни ще бъде "повече душевно, отколкото телесно" (Ал. Каломирос, цит. по архим. Серафим и архим. Сергий, "Православие и икуменизъм", София 1992, стр. 396). " Нека помислим прочее, какво ще бъде онова изкушение за човешката мисъл, когато благочестивият мъченик подлага тялото си на мъчение, а пред очите му мъчителят върши чудеса", призовава св. Григорий Двоеслов (Нравоучителни книги, Migne P.Lat., t.76, col. 650). В Църквата, макар и като "малко стадо" (Лука 12:32), дори до последния час няма да се прекрати богослужението (1 Кор 11:26) и Бог ще я запази през това страшно време (Откр. 12: 6).

"Тогава ще се намерят мнозина благоугодили на Бога люде, които ще могат, криейки се в гори и пустинни места, да се спасяват с молитви и непоносим плач. Защото Светият Бог, виждайки техните неизказани сълзи и искрена вяра, ще се смили над тях като нежен Баща и ще ги съхрани там, където са се скрили" (св. Ефрем Сирин, Слово 38, Творенiя, т.2, Москва 1993, стр. 252). За да бъдат отделени верните от отстъпниците, Бог изпраща ангели, които да запечатат Неговите раби с печат, чрез който те ще бъдат запазени в дните на наближаващите бедствия (Откр. гл.7). Според св. Ириней Лионски, в края на времената Църквата "ще бъде взета внезапно" и тогава ще започнат бедствията, онази скръб, която не е била от създание мира (св. Ириней, О тираническом царстве антихриста, в сб. "Объ антихристе", 1895, стр. 47).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите