Църквата няма политическо и икономическо влияние днес и по-скоро прадядо ти ще ти отвинти един шамар, ако му се издокараш с панталон, отколкото поп или владика да ти забрани панталона на улицата или да те уволни заради това.

Църквата е от значение за хората, които ходят на църква и имат потребност от това. За останалите е медийна клюка.

Църквата няма да си промени доктрините, нито устава заради модните влечения на тоз и оня, извън нейната сфера на действие. Светското общество, ако ще и по гол г** може да тръгне, църквата няма действения механизъм да го вкара в лудницата.
Църквата се интересува от своите, защото те живеят в света и са податливи, потърпевши или зависими в ежедневието от светските закони и условности. По тази единствена причина Църквата прави официални изявления по този или онзи светски въпрос и има равно право на свобода на словото също като Болен Сидеров, да речем.

Та, на хората извън Църквата тя не им е проблем. Ама никакъв.
...освен, ако искат да се ползват от църковни помощи, дарения, намаления и безплатни духовни услуги, пък ги отрежат, защото не щат да спазят и най-прости изисквания.

...се сетих за една госпожа, която отчето в една наша църква буквално напъди пред очите ми. Предисторията: енорията малка, бедна, отчето получава чат-пат помощи отвън - храни, лекарства и т.н. Събрал с много труд малко средства за належащ ремонт на храма и всички баби, лели и енориаши в свободното си време правят "ленински съботници", чистят след майсторите, подреждат...абе, помагат доброволно и безплатно хората. Та, насред един такъв трудоден идва една разплута госпожа на средна възраст, звъни на отчето, той в храма с работниците, излизам аз от канцеларията му и я питам по какъв въпрос.
И тя, хъката-мъката, да питала не са ли пристигнали пак храни и продукти за раздаване. Защото отчето редовно и давал, болна била, бедна, нам-ква си...Помислих я за енориашка, извиках отчето, той се подсмихна и любезно я покани да се включи да помогне на хората в почистването, пък в неделя да заповяда на литургия. Аууууу, все едно змия и показа - не можела госпожата, много болна била /наконтена, напричесана, болна - дръжки!/ И отчето директно я отряза с две приказки - помощите са за енориашите ни, съжалявам, госпожо. Все пак, винаги сте добре дошла на служба и на изповед. Тръгна си тая припикана, ама върви, мърмори и кълне нещо си. Оказа се, че поне година време се навъртала да се прави на уклончива християнка в нужда и отчето и пълнел торбите, наравно с другите бедни, щото добра душа, да не отблъсне жената от църквата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите