Томас Карлайл е казал веднъж за един от своите приятели, че се е родил като човек, а е умрял като бакалин. Моето наблюдение е, че всеки се ражда велик и умира много мъничък - всеки се ражда като Бог, а умира почти винаги като куче.

Урок казваш - да така е. Това са от онези примери от ежедневието ни, чийто урок е почти непреподаваем - човещината е почти непреподаваема, защото е над думите, чрез подобни примери или разбираш, или не разбираш, какво мнение, какъв коментар да добавиш към тях. За това Исус е повтарял "учете се от децата", за това и Буда е казал "будите могат само да ти покажат пътя, ти трябва да вървиш - един ден ще достигнеш целта, никой не може да ти даде целта предварително"