"Иначе става като тази с блудния син - изводът за обикновеният човек при нея е, че може да скиториш и хайманосваш колкото искаш, ще те посрещнат като цар при завръщането, а който се труди съвестно - полза йок."

Айде и аз да добавя своето произволно тълкуване на притчата за блудния син. Първо да отбележа, че аз не одобрявам самобичуващото се смирение, затова смисълът на притчата не ми харесва, но това не пречи да го изкажа.
Верният син - това е образ на праведника, според стария завет, той спазва заповедите, праведен е по стария завет, но няма смирение. Той вярва че е праведен и верен заради своите дела. Блудният син- това е грешникът, който се покайва и приема вярата в Иисус. Той макар да няма праведни дела, но има смирение, смята се за недостоин да бъде син на баща си. И става отново син, но по милост. Иисус цени високо смирението, защото смиреният човек има нужда от спасение от греховете, то ест от Иисус. А праведните дела без смирение Иисус оценява низко, защото такъв човек няма да изпитва нужда от Спасител.
Иисус също казва на фарисеите, че блудниците и грешниците ги изпреварват в Божието царство, защото те се покаяли а фарисеите не. (не ми се търси къде беше за цитат).

Редактирано от grg на 24.10.12 16:38.