|
Ти изглежда не разбра какво исках да кажа.
Слънцето е неограничен и практически вечен източник на енергия за всичко живо на нашата планета. Освен това, Слънцето излъчва енергия далеч не само в във видимия спектър. По същия начин в природата има много други невидими енергийни ресурси. Оползотворяването им зависи от познанията и изобретателността на отделни хора.
Ето например един такъв спорен случай:
Преди няколко дни се срещнах и разговарях подробно с г-н Божидар Палюшев. Оказа се, че далеч не всичко, което пише в посочената статия е вярно.
Той ми разказа при какви доста любопитни обстоятелства още преди десетина години патентът на „Деметра-Гея 94" е бил откупен от английска компания и оставен да отлежава. Но фирмата все пак е продала вече произведените от нея няколко десетки торсионни генератори.
Неотдавна обаче на тази технология най-сетне и била дадена зелена светлина, защото англичаните искат да се отърват окончателно от скъпия руски газ. В близко бъдеще тази компания възнамерява да пусне масово торсионни генератори за бита на съвсем приемливи цени. А също вече са водени разговори на правителствено ниво за построяване у нас на на екоград на бъдещето, използващ за отоплението си торсионна технология.
Впрочем ето и малко теоретична информация за торсионната технология.
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ТЕОРИЯТА НА ТОРСИОННОТО ПОЛЕ И НА ТЕХНОЛОГИЯТА,
ПРОИЗТИЧАЩА ОТ НЕЯ
БОЖИДАР ПАЛЮШЕВ
А. СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ ФАКТИ ВЪВ ФИЗИКАТА, ГОВОРЕЩИ В ПОЛЗА НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ВЪВЕЖДАНЕТО НА НОВ ВИД ФИЗИЧЕСКО ПОЛЕ?
Официалната теоретична физика признава съществуването само на 4 фундаментални физически взаимодействия в природата – силното, слабото, електромагнитното и гравитационното. През 20-те и 30-те години на миналия век обаче се откриват редица експериментални данни и наблюдения, които показват, че въпросните 4 фундаментални физически взаимодействия не могат да опишат и обяснят всички наблюдаеми явления и факти. Например, един от тези факти е, че общоприетото теоретично обяснение на източника на излъчваната енергия от звездите и на ядрата на галактиките като резултат единствено на термоядрения синтез на ядрата на леките елементи водород, деутерий, тритий, хелий, литий и др., просто не може да обясни цялата енергия, която тези небесни тела произвеждат. Причината за това очевидно явление е, че в наблюденията не се откриват достатъчно частици неутрино, които да се излъчват от звездите, за да бъде верен общоприетият модел на излъчваната енергия от въпросните небесни тела, разглеждани като гигантски вечно действащи реактори за термоядрен синтез на ядрата на леките елементи в техния състав – по същество вечни водородни бомби. Друг факт е наблюдаван при опитите с взривове в атмосферата на термоядрени устройства, предприети след Втората световна война. Изследванията на такива взривове показаха, че енергията освободена от термоядрените устройства далеч надхвърля тяхната предварително изчислена мощност.
Още в средата на 20-те години от миналия век руският учен Николай Козирев изказва предположението, че в звездите съществува някакъв друг енергиен източник, който се задейства от източник, конвертиран (превърнат) в допълнително енергийно излъчване от самата термоядрена детонация. С други думи, става дума за допускане съществуването на някакъв нов вид фундаментално физическо взаимодействие, различно от известните вече 4 такива, което е по-висше и по-мощно от силното взаимодействие, осигуряващо стабилното съществуване на ядрата на химичните елементи.
Няколко години по-късно Н.Козирев формулира хипотезата, че наблюдаваните свръхенергийни звездни източници са резултат на динамиката в добавъчното изкривяване на пространствено-времевата структура, предизвикано от енергията на обичайните термоядрени процеси, протичащи в звездите. С други думи, термоядрената детонация в глъбините на звездите и ядрата на галактиките изкривява допълнително вече изкривеното пространство-време по закона на теорията на относителността на Айнщайн, резултат на съществуващата маса на дадения небесен обект. По този начин предизвиканото допълнително изкривяване на самото пространство-време от освободената от термоядрените процеси енергия се превръща в излишъка от енергия, излъчвана от въпросните небесни тела.
Друг факт, който говори в полза на съществуването на новото физическо поле е избухването на т.нар. свръхнови. Това са звезди, които се наблюдават много рядко в глъбините на вселената. В избухването на свръхновите се проявява някакъв непонятен за официалната наука свръхмощен енергиен източник. Изчисленията показват, че при избухването на свръхнова се освобождава енергия, приблизително еквивалентна на енергията излъчвана от 100 000 слънца.
Б. НЯКОЛКО ЛАБОРАТОРНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ, ПОТВЪРЖДАВАЩИ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА НОВИЯ ВИД ФУНДАМЕНТАЛНО ФИЗИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ.
През 1936 г. немският физик Роналд Рихтер, работещ по програмата за изграждането на атомна бомба за Вермахта, открива няколко интересни явления, предизвикани от плазмени шокови вълни. В тези опити той се убедил, че шоковите вълни проявяващи се в плазмена среда могат да се използват за индуциране на ядрени реакции, породени от сблъсъка на силно турбулентни плазмени потоци от водород, деутерий, тритий и литий,което на практика означава „контролиран ядрен синтез”. Идеята, която Рихтер издигнал още преди да бъде открито верижното делене на ядрата на U235 от Ото Хан в 1938 г., имала непосредствено военно приложение. И това е, защото ако термоядрен процес е могъл да се индуцира и да се контролира в плазма посредством шокови вълни, то тогава логично е да се предположи, че е възможна и взривообразна неконтролирана верижна реакция на термоядрен синтез, което по същество е една „чиста водородна бомба”, избухваща без да е необходимо предварително взривяване на атомна ураниева бомба. С други думи, немските учени били на път да открият термоядрената бомба 15 години преди американците и руснаците, осъществили термоядрения взрив с помощта на ураниева бомба.
По време на Втората световна война германски учени под ръководството на Нобеловия лауреат по физика Валтер Герлах и Курт Дибнер реализират експерименти с цел изследването на възможността за индуциране на термоядрена реакция на синтез с деутерий, използвайки силни експлозивно предизвикани конвергентни шокови вълни. Тези учени, както и Р. Рихтер, се позовавали на резултата получен от решението на Гудерли на уравнението, описващо конвергентните шокови вълни в силно турбулентни среди.
Р. Рихтер обаче добавя нещо много съществено към тези изследвания. Неговото твърдение е, че инструментът за контрол на термоядрената реакция на синтез се основава на резонанса , възникващ между честотата на прецесията на Лармор, представляваща честотата на прецесирането на вектора на електромагнитното поле на атома на литий-7 и тази на едно осцилиращо външно електромагнитно поле,създадено от специален генератор. Въпросният резонанс, по мнението на Рихтер, увеличавал ефективно интензивността на използваното магнитно поле в опитите с турбулентни плазмени потоци до стойности от порядъка на 15 000 гауса. При тази интензивност на магнитните полета е възможно да се получат определени зони в шоковите плазмени потоци, в които температурата, съгласно решенията на Гудерли, би могла да достигне критичната стойност необходима за индуцирането на термоядрената реакция на синтез.
Тези резултати, получени от Р. Рихтер, бяха оспорени от страна на повечето физици по света, в това число и на видните немски учени, лауреати на Нобелова награда по физика и химия съответно Вернер Хайзенберг и Ото Хан.
След Втората световна война, през 1948 г., Р. Рихтер се озовава в Аржентина, където успява да убеди диктатора Перон в очаквания успех в опитите му за откриване на термоядрената бомба, реализирана, без да се прибягва до взривяване на ураниева бомба. Перон отпуска за целта огромна сума пари и построява голям научно-изследователски комплекс в отдалечения в остров Умюл град Сан Карлос де Барилоче, осигуряващ всичко необходимо за продължаване на опитите на този учен. Перон обаче допуска едно неблагоразумно ангажиране пред обществеността като обявява предварително очакванията му за построяването на аржентинска термоядрена бомба години преди това да направят американците и руснаците. В тези изследвания обаче Р. Рихтер не успява да осъществи очаквания от него контролиран термоядрен синтез и Перон е принуден да прекъсне подкрепата си за тези изследвания. Диктаторът назначава специална комисия от аржентински ядрени специалисти да проверят работата на Рихтер. Заключението на аржентинските учени било следното: В провежданите опити с плазмени шокови вълни не могат да възникнат условия за иницииране на термоядрен процес по следните причини: За да имат поне 1% от ядрата на леките елементи достатъчно енергия, за да започне въпросната реакция, е необходима температура от поне 40 милиона градуса по Келвин. Докато в устройството на Рихтер температурата в най-горещата зона на волтовата дъга не надвишава 4 000 К. Рекордни мигновени температури, постигнати в подобни устройства от руския учен Капица, са от порядъка на 100 000 К. Моделът на Рихтер противоречи на общоприетото разбиране за механизма на термоядрения синтез, съгласно което звездите са гигантски водородни бомби в състояние на непрекъсната детонация заради големите си гравитационни и топлинни градиенти, поддържащи необходимата висока температура за протичането на процеса. Официалното становище, че верижната реакция на синтез във водородната бомба може да се задейства само от изключително високата температура, достигана чрез експлозията на атомна ураниева бомба, остава единствено вярното обяснение на такава реакция. Твърденията на Рихтер са подобни на твърденията на Понс и Флайшман за постигнат от тях „студен“ термоядрен синтез, използвайки единствено проста апаратура за „електролиза”. Моделът на термоядрения синтез, разработен в официалната физика, прави невъзможни такива твърдения и наблюдения.
По-нататъшната съдба на Р. Рихтер като учен е утежнена от обстоятелството, че Перон изпреварва тези изследвания и преждевременно обявява, че Аржентина е заобиколила енергията на разцепването на атомите на U235 и е успяла в създаването на устройство за контролиран термоядрен синтез. В такова устройство вече не е необходимо да се създават скъпоструващи машини от типа на „Токамак”, в които контролът на плазмените потоци от водород, деутерий, тритий и литий се осъществява със силни магнитни полета.
В опитите, провеждани в лабораториите в гр. Сан Карлос де Барилоче, Р.Рихтер обаче открил неволно нещо съвсем различно от това, което очаквал. Той открил, че вместо очакваните от него гама-лъчения и потоци от неутрони, говорещи за наличие на термоядрен синтез, се наблюдава отделяне на допълнителна електромагнитна енергия, която като количество значително надхвърляла енергията на инжектираните в устройството му плазмени потоци. Такъв резултат той беше получил още през 1942 г., но тогава ученият неправилно го бе интерпретирал като успех в получаването на постоянна или почти постоянна стабилна реакция на термоядрен синтез в плазма чрез използването на шокови вълни, без помощта на система за магнитно удържане „Токамак”, струваща милиарди долари. Рихтер тогава смятал, че е открил „чиста водородна бомба”, което всъщност му дало основание по-късно да подпише договора с Перон.
Неудовлетворителният резултат от предприетите от учения опити в лабораториите в град Сан Карлос де Барилоче не му попречили обаче той да твърди, че осъществяваният от него проект представлява разширение и продължение на проекта „Камбаната” – най-високо квалифицираният таен изследователски проект на нацистка Германия.
В какво се състои същността на този прословут немски проект, наречен „Камбаната”? Немските учени започнали да създават устройства, в които били използвани изключително интензивни електромагнитни полета. Те се надявали чрез такива полета да активират някаква допълнителна динамика в структурата на пространство-времето, която да им позволи да отворят своеобразни „дупки” в изкривеното от масата на земята пространство-време, през които те биха могли да проникнат в „други светове”, да пътуват в пространство-времето, да създадат „машината на времето”. След войната подобен опит предприели американците в прословутия „Филаделфийски опит”. Тогава американските учени приложили такива свръхсилни електромагнитни полета върху един кораб. Вследствие на това корабът наистина изпитал едно чувствително въздействие от страна на активираната от тези полета пространствено-времева структура и корабът спонтанно се озовал на 100 км на юг от мястото на проведения експеримент. Всички тези експериментални резултати не можеха да бъдат обяснени от официалната наука.
40 години по-късно след тези вълнуващи събития руският учен Александър Сорочински открива едно ново интересно явление. Вероятно работещите в СССР по това време немски учени, пленени от руските войски в края на войната, са разказали на руския изследовател за опитите на Р. Рихтер. Сорочински решил да използва вместо скъпо струващите плазмени шокови потоци най-обикновена вода, подавана в специално създадено от него устройство под огромно налягане. За целта той използвал метала титан, който е известен с голямата си твърдост и устойчивост на външни механични въздействия. Този метал се използвал в ракетно-ядрената промишленост на СССР, за която работел Сорочински. Той прокарал по специален начин много тънки канали в метален блок от титан и пуснал под високо налягане студена вода през входа на това устройство. И каква била изненадата му – от изхода на въпросното устройство започнало да изтича вода нагрята до температури от 100 и повече градуси по Целзий. Водата се загрявала, без да се горят петрол, газ или въглища, както това ставало в обичайната практика. Единствената енергия, използвана от учения била електроенергията, изразходвана в помпата, задвижваща водата в устройството. Така била открита известната днес торсионна технология за получаване на топлинна енергия.
По-късно А. Сорочински се свързва с българския бизнесмен Христо Стоянов и от тази връзка се ражда единствената в света българо-украинска компания за производство на такива торсионна генератори, наречена „Деметра-Гея 94”. Тези хора обаче не знаели, че в съвременната физика вече била разработена теория, която обяснявала задоволително, както резултатите на Р. Рихтер, така и резултата получен от тях в торсионните устройства. С течение на времето те се свързаха с теоретиците на торсионното поле и получиха ценно знание за произвеждания от тях генератор. По-късните научни изследвания разкриха, че торсионният генератор намира приложение и в много други области на живота като пречистването на замърсени води, производството на електроенергия в индустриални мащаби, в хранителната промишленост и лечението на различни болести. Във всички тези разнообразни приложения на тосионната технология изпъкват неизменно две нейни качества-ниската себестойност на получаваната полезна за практиката топлинни и електромагнитни енергии и екологично чистото нейно функциониране. Известни специалисти в областта на енергетиката считат, че торсионната технология може да промени радикално енергодобива в световен мащаб. Понастоящем ръководството на компанията „Деметра-Гея 94” се поема от една високо квалифицирана инвеститорска група от Великобритания, която несъмнено ще допринесе за по-нататъшното развитие на тази технология , както и за нейното разпространение по целия свят.
Теорията на торсионното поле е разработена от руски, украински и български учени. В Русия тази теория получи популярност под названието „теория на торсионното поле”, а в България тя е популярна като „Физика на Бога”. По същество тази теория представлява едно строго научно обобщение на идеите на Н. Козирев и на някои явления, открити по-късно в квантовата механика като например така наречената „квантова нелокалност”. В тази теория напр. излишъкът от електромагнитна енергия,който всъщност получил Р. Рихтер в своите опити,вместо очаквания от него термоядрен синтез, се обяснява с това, че напреженията създавани от високо динамичните турбулентни плазмени потоци,усилени от резонанса между честотата на прецесията на Лармор, характерна за електромагнитния вектор на атома на литий-7 и честотата на електромагнитното лъчение, създавано от специален генератор, създава условия за активиране на особената клетъчна структура на самото пространство-време, излъчваща допълнителната енергия констатирана в тези опити.Всъщност въведената „клетъчна структура” на пространство-времето в тази теория представлява правдоподобен опит за квантуване (т.е. за атомизиране) на самото пространство-време, „атомите” на което генерират въпросното торсионно поле. По същество това е един възможен вариант на квантовата теория на гравитационното взаимодействие, осъществяващ своеобразен синтез на квантовата механика и общата теория на относителността на Айнщайн - една отколешна мечта на много поколения физици. С този модел на квантуваното пространство-време успешно се обяснява и загряването на водата в торсионния генератор на Сорочински, както и резултатите от опитите на немските и американските учени по проекта „Камбаната”. На времето Р. Рихтер определи допълнителната енергия, излъчвана от активираната по посочените начини клетъчна (атомарна) структура на пространство-времето като „енергия на нулевата точка”. Тогава той реши, че тази енергия е резултат от имплозията на плазмата,откриващ пътя към напълно нов източник на енергия. В новата торсионна теория тази енергия получи своето научно обяснение. Основната идея в тази теория е следната: Пространство-времето има подобна на решетка клетъчна структура, която може да се активира от външни напрежения и енергии, възникващи във веществената форма на материята. Такива напрежения и енергии са например термоядрената енергия в звездите и ядрата на галактиките, енергията, възникваща в плазмените шокови вълни, както и енергията на водните струи, впръсквани под високо налягане в устройството на Сорочински. Активираната от тези енергии и напрежения клетъчна структура на пространство-времето става източник на физически сили от съвсем ново естество, пораждащи допълнителните количества енергия, които официалната физика не може да обясни. Става ясно, че клетъчната структура на пространство-времето вече се явява източник на един съвсем нов вид фундаментално физическо поле, наречено в науката торсионно поле.
Това е накратко историята на теорията на торсионното поле и на технологията произтичаща от нея. В заключение може да се каже, че в практически план остават открити въпросите дали е възможно изобщо построяването на устройство за контролиран термоядрен синтез на базата на познанието ни за торсионното поле и дали е възможно създаването на „чиста” торсионна водородна бомба, за взривяването, на която не е необходимо взривяването на ураниево атомно устройство.
Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката. Редактирано от Aлekc на 15.10.12 12:48.
|
Възможен ли е добивът на "енергия от нищото"? [re: Kossoman]
