Темата за свободната енергия в науката е близнак на чалгата, привлекателна е за масите защото им пасва на манталитета.

Те затова 4000 хиляди се регнали там и подписват петиции да правителството, а като цяло продължават да си свинстват както обикновено. В това време едни други правят ето тиква неща:


Когато стане дума за отпадъци в Япония, несъмнено повечето от нас свързват това със сложната система на събирането им там и невероятната чистота в цялата страна. Във всички японски градове отпадъците се разделят на повече от десет категории и се рециклират или използват отново (авторът видя тази практика с очите си, по време на обучението си за устойчиво развитие в Токио).

Независимо обаче от многото категории, голямо количество отпадъци попадат в категория "горими" (на английски в Япония се среща като "burnable" или "combustibles", това са в повечето случаи хранителни отпадъци и такива, които не попадат в други категории, най-вече опаковки).

Light my fire

На практика в страната на изгряващото слънце се изгарят до 80% от домакинските отпадъци, които възлизат на 1.1 кг на човек на ден (или над 400 кг/год. на човек). С повече от 1300 инсинератора Япония води класацията от развити страни с най-голям брой инсинератори и най-голямо количество "изгорен" отпадък. След потресаващи доклади за повече от десетократно превишаване на нивата на диоксини в края на 90-те, Япония започва да въвежда строги изисквания за инсинератори с по-качествени филтри, с цел да се намали количеството емитирани опасни вещества. В следствие на постигнатия технологичен напредък в редица райони на Токио през 2007 г. се взема решение да се гори пластмаса в инсинераторите. Според екологичното министерство горенето на отпадък е логично в страна, където няма достатъчно пространство за сметища, докато според активисти на Грийнпийс става въпрос за запълване на капацитет на инсинераторите.

Вследствие на технологичните подобрения изпусканите вредни емисии са намалели значително след 2001 г. В същото време правителството и бизнеса насочват вниманието на обществеността към ползите от най-нов тип инсинератори, от които се произвежда енергия - с обща мощност 1630 мегавата за 2007, като правителството се стреми да достигне 2500 Мвт. до 2012 г. Друг аргумент "за" инсинераторите, който се използва в Япония е, че благодарение на тях количеството метан, което се отделя в атмосферата от сметища в страната, е много по-малко, отколкото в други страни, където сметищата са основното решение за 'справяне' с отпадъците. Според властите, от диоксина не произлизат сериозни здравни последици и като цяло темата е повод за международен спор, който довежда до дело, заведено срещу инсинератора в Атсуги от потърпевши жители. В крайна сметка заводът е затворен окончателно през 2001 г.

Шампиони по рециклиране

През 2001 г. Япония прави огромна стъпка напред по отношение на рециклирането на домакински уреди като въвежда система за тяхното задължително събиране и рециклиране. Как на практика се случва това? Искате например да изхвърлите климатика си – за целта си купувате специален стикер на стойност 2625 йени ( 26.25 $), обаждате се на компания, която в уречен ден и час откарва климатика за рециклиране. По този начин се събират хладилници, перални, телевизори, компютри а от април 2009 г. – сушилни и LCD/PDP.

Сега в Япония функционират 48 рециклиращи завода за домакински уреди. В завода на Митсубиши близо до Токио само за 2008 г. са рециклирани 1.10 млн домакински уреда, с общ процент на рециклирани материали 82,5 %.

С цел максималното оползотворяване на материалите Митсубиши работи съвместно с дизайнери и производители, прави се Оценка на жизнения цикъл на продукта ( Life Cycle Assessment) и т.нар. Design for Environment.

Град без боклук

Камикатсу е малък град, изключително фокусиран върху пълното премахване на отпадъците. Целта е да се изключат горенето и погребването на отпадъци и да преминат само към рециклиране. В града няма сметище и кофи за боклук, а хората разделят опадъка на 34 вида. Този град с 2000 жители живее в пълна хармония с природата, без да оставя отпадъци след себе си.

Предстои да видим как това ще бъде постигнато в бъдеще от останалите 127 милиона жители на Япония с целенасочената политика на 3R на държавата и инициативата на бизнеса.

Та понеже им е писнало от антиекологината цивилизация, ги мързи да намерят още 400000 хиляди и да спишат разумни петиции за действително постигнати резултати, в които други от отдавна живеят.

Ако мислите, че разделното събиране на битовите отпадъци е бреме, трябва да прекарате една седмица в Токио и ще разберете колко щастливо сте си живели досега. В Токио човек трябва да сортира всичко, абсолютно всичко. Но накрая това излиза изгодно от гледна точка на опазването на околната среда.

Преценете сами. През 2000 г. столицата, една от най-населените в света, “произвеждаше” 5,5 милиона тона битови отпадъци на година, от които само 930 000 тона бяха рециклирани, тоест 17 процента.

Десет години по-късно (през 2010 г.) Токио трупаше около 4,34 милиона тона отпадъци, от които 1,11 милиона бяха рециклирани, тоест 25,6 процента.

Тези данни са предоставени от Тору Канеко, известен в токийската община като Господин Рециклиране.

За сравнение през 2010 г. Париж рециклираше едва 6 процента от битовите си отпадъци (без стъклените), а Ню Йорк – 15 процента. Тогава само Лондон можеше да съперничи на Токио с 25 процента рециклирани битови отпадъци.

“В основата на нашите действия във връзка с третиране на отпадъците са трите “Р”, идващи от редуциране, реутилизация (повторно използване) и рециклиране. За да намалим количеството на отпадъците, трябва следователно да сортираме онова, което може да се преработи или да използваме повторно останалото, казва Тору Канеко.

Така представени нещата изглеждат привлекателни. Но на практика за чужденците това е същинско мъчение, а за японците – задължение.

Чужд блогър в Япония пише: “Що се касае до събирането на боклука, това е истинска катастрофа и честно казано не разбирам нищичко. Японците толкова много сортират боклука, че човек не знае какво трябва да изхвърля и в кой ден”.

На този блогър обаче всичко ще му се изясни, ако изчете “Наръчника на съвършения изхвърляч на боклук”, в който изобилстват детайлите къде, какво и как трябва да се изхвърля и в кой ден от седмицата.

Във всички японски семейства няколко пъти седмично се повтаря един и същи ритуал . Първо и преди всичко отпадъците се разделят на запалими и незапалими. В категорията на запалимите попадат хартията и органичните отпадъци, каквито са до голяма степен хранителните. Във връзка с последните човек не трябва да пропуска деня, в който се извършва тяхното седмично събиране, особено през лятото.

За хранителните отпадъци има и още една особеност. За да изхвърли човек използваното за пържене олио, той трябва, както пише в наръчника, или да потопи в него хартия, в която то да се просмуче, или да го втвърди с коагулиращо средство. Това може само да те отврати от пържените картофи или от темпурата (панирани японски морски дарове и зеленчуци).

В раздела на назапалимите отпадъци попадат кожата, счупеното стъкло, керамиката, флаконите от дезодоранти и лакове за коса, пластмасовите опаковки на хранителните продукти, пластмасовите опаковки за битовата химия като например тези от верото, белината и прочие. Всичко това се поставя в отделни торбички. Ами да! Пластмасите не се изхвърлят на бунището.

В категорията на отпадъците за рециклиране влизат метални предмети (консервни кутии, кутии от напитки, капачки), картонени опаковки (които трябва да се сплескат, сгънат и завържат с канап), вестници (завързани с канап), рекламни брошури (от които пощенската ви кутия прелива), стъклени бутилки (които трябва да бъдат изплакнати и от които етикетите трябва да бъдат свалени).

Всичко това се откарва от армада от малки боклукчийски сини камиони, които са скандално чисти.

Но внимавайте да не допуснете грешки при сортирането. Например, ако поставите пластмасови бутилки в неподходящата торба, това може да ви създаде различни проблеми. Първо, вашата торба може да не бъде прибрана.

Второ, боклукчията, който контролира съдържанието на вашата торбичка, ще постави отгоре червена предупредителна бележка, от която може само да се червите. Трето, съседите може да започнат да ви гледат накриво. Четвърто, при по-сериозни нарушения може да ви посети и общински служител.

И тъй като торбите за боклук са прозрачни, нарушителят е лесно разпознаваем, още повече ако е чужденец и е хвърлил в торбичката си например френски вестник.

Жителите на Токио, разказва Тору Канеко, започнаха да си дават сметка са сериозността на проблема още през 70-те години, в епохата на високия икономически растеж, по време на която Япония “излетя” в икономически план, започна да произвежда и консумира какво ли не и съответно да изхвърля какви ли не отпадъци.

“В миналото имаше боклукчийски войни между кварталите. Жителите на един квартал например не искаха да приемат и преработват отпадъците на друг квартал. Сега всичко това приключи. Образованието помага много. Организират се например посещения на ученици в центровете за третиране на отпадъците и така децата стават съпричастни към проблема”, обяснява Тору Канеко.

С образователна цел жителите на Токио могат дори да свалят от интернет видео на ритмична песен, която хвали разделното събиране на отпадъци и която е озаглавена: “Не пилей!”.

Общината разчита също така на гражданското съзнание на жителите на Токио и на социалния натиск върху непокорните – онези, които не сортират отпадъците си.

Във всеки случай, резултатът е налице – въпреки размерите си Токио е един възмутително чист град, когато гарваните не се намесват..

Защото в Токио има десетки хиляди гарвани, които разкъсват с клюновете си торбите по тротоарите, за да си организират пиршество. Единственото спасение в този случай са големите и здрави сини мрежи, с които се покриват купищата с торбичките.

Още не знаят какво е рециклиране, тръгнали със свободна енергия а се занимават, като че ли тя ще им реши проблема с тоновете боклуци дето ги сипят всеки божи ден...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите