Виж, божествената оценка за хората трябва да е съобразена с човека. Надчовешки фактори не могат да бъдат критерии за оценка на хора и отношенията между тях, камо ли да се използуват в поучителни приказки за орачи и копачи. Иначе остава неразбрана (случая е прекрасен пример) и предизвиква подозрения в намеренията на Бог. И в случая синът това очаква - човешка оценка от другите хора, не някакви неразбираеми критерии - казано му е в каква посока да работи, оценката която очаква е как се справя (и имаме идеален случай, сравнение с другия брат, всички оценки са чрез сравнение), нищо надчовешко няма тука. А в притчата важното става нещо съвсем друго, можем да губим времето да си хайманосваме, и да постигнем същият резултат в крайна сметка като оценка (и в духа на твоето тълкуване - Божия оценка) вместо да сме старателни и да следваме заръките на същият Бог. Защото за хората е нормално да гледат в чуждата паница, и този извод от притчата е естествен за тях. Надчовешките оценки не вълнуват слушателите, те не ги засягат с нищо.

Колкото за 'материалното' успокоение, не съм подбрал точната дума.

Per warez ad scientiam