|
Абе не е баш тъй, ама щом така възприемаш нещата...
Бащата не се извинява, ако си забелязал текста, а успокоява киселящината на наследника си. За да не се цупи в ъгъла като сърдит Петко, ами да седне при брат си и гостите, както подобава на възпитан и щедър човек.
Тази притча е за мнителните и дребнавите, които колкото и да са постигнали и високо оценени, зеленеят от яд, ако този, който ги цени - баща, високопоставен благодетел, общество, Бог - окаже внимание и милост на някой по-недостоен от тях. Зловиди им се на хора с такава нагласа, че може заради друг да заколят теле, макар те самите да са се сдобили с много повече.
По твоя анализ излиза, че примерният син се е трудил над имотите си заради почести и специално внимание, а не поради вътрешна потребност от честен и нравствен живот. Макар, в качеството си на работлив и нравствен човек, да е спечелил пълното доверие и право над целия имот на баща си. Следователно, не оценява сам това, което има. Намира го за недостатъчно - има всичко, но на него не му пекат теле, пекат на хайманата, който от глупост останал без нищо, без чест, уважение, имот, даже без здрави гащи и се връща с наведена глава като просяк. На "почтения" едната радост на баща му му се свиди, щом не е за него - е, това ако не е лакомия и завист... цупи се на баща си, когото наследява, че си позволява да прояви благородство. Ми...на никого няма да накриви шапката, освен на себе си. Ще излапат телето и без него, пък той да се цупи като муй толкоз акълът - ей ти я поуката.
|
Re: Притчи [re: Гepиcъм]
