|
|
| Тема |
Re: Притчи [re: Гepиcъм] |
|
| Автор |
Aлиca. (Лиса) |
|
| Публикувано | 02.10.12 13:52 |
|
|
|
Истината трябва да се обяснява просто и максимално точно. Иначе става като тази с блудния син - изводът за обикновеният човек при нея е, че може да скиториш и хайманосваш колкото искаш, ще те посрещнат като цар при завръщането, а който се труди съвестно - полза йок.
Е, че от притчата за блудния син по-максимално точна и ясна поука, накъде повече?
Изводът е прост като две и две - четири: Не гледай в паничката на брат си.
29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
Та, въпросният "обикновен човек" ако е единствен наследник на имотите на баща си и му се зловиди един банкет за окаяния му брат, колко трябва да е стиснат, завистлив и ревнив? Неговото не се губи, хем си го знае и баща му го напомня, ама що непрокопсаникът да е турен на софрата, вместо да го наплюят и изпъдят назидателно?
| |
| |
|
|
|