Иначе става като тази с блудния син - изводът за обикновеният човек при нея е, че може да скиториш и хайманосваш колкото искаш, ще те посрещнат като цар при завръщането, а който се труди съвестно - полза йок.
е ти дори и тази притча ли не можа да разбереш - толкова е простичка. Бохемите успяват да вкусят от живота, не пуританите - онези, които имат на тях ще се даде, а на онези, които нямат и това, което имат ще изгубят, учението на Исус е хедонистично ориентирано, а не скотско. Въпроса е какво качество влагаш в това, което правиш, а не какво правиш - ако труда ти е доставял наслада, ако се трудиш, защото искаш да се трудиш, защото обичаш да се трудиш, това е твоята полза, друга награда просто няма да ти трябва, но ако си се трудил само защото да си примерен, само защото така повелява общественото мнение, то тогава губиш, губиш себе си, тъй като си станал просто един имитатор и подтисник. Да си съвестен не е кой знае какво - въпроса е дали си истински.