Едва ли аз бих могъл да знам какво ще отговорят милиардите будисти, юдеи и мюсюлмани, но вероятно мнозина от тях ще бъдат изненадани, че имената им не са записани в Книгата на живота, защото са били през земния си живот искрени в своята вяра, били са с добри дела, били са с надеждата, че ще бъдат при своя бог. И навярно ще плачат горчиво. Но Бог ни казва:"Деяния 4:12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим." , защото:"Йоан 14:6 Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен."
Никой не може да отиде при Бога, ако не е заплатено за греховете му, ако не са изкупени греховете му, защото Бог е свят и грешен човек не устоява в присъствието Му. С добри дела не може човек да отиде при Бога. Само кръвта на Исус Христос ни спасява и изкупва, измива и очиства. Това е великият спасителен Божий план.
Аз мисля, че много голяма вина за милиардите погиващи имат християните, защото те са Божиите служители и съработници в "света"и Бог им е дал абсолютно всичко- всеоръжието, власт, сила. Но към Божието трябва да се прибави и човешката част от работата- благовестието да се разпространява, молитвите на християните за всички други хора и много е важен личният пример на всеки един Християнин с живота му. А каква е действителността всеки я вижда-много, много тъжна. Не напразно има винаги в държавите, градовете, кварталите, в жилищните блокове, на работните места, в училищата, в клубовете на дира, и т.н. смесено население- християни и други човеци и Бог така е промислил, за да се спасяват души. И колко е тъжно като знаем, че във всяка една секунда умират хора по света и колко много са погиналите. Ние не можем да накараме никой да стане християнин, да повярва в Исус, защото върху човешкия дух не може да въздейства друг човешки дух. Само Светият Дух може да подготвя и да променя човешкия дух. Но ние трябва да благовестваме, трябва да показваме Характера и образа на Исус в себе си и да се молим постоянно! Молитвата има огромна сила. И Бог започва да работи за спасяването на човека, за когото се молим. Нашата работа е да посеем и да поливаме, а Бог възрастява:" 1 Коринтяни 3:6-7 6. Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте." Колко от засадените "семена" ще покълнат, зависи от свободния избор и воля на човека и от "почвата" върху която се засаждат.
Много е тъжно всичко. Защото вечността е безкрайна и никак не е без значение къде ще я прекарваме.