Има хора, за които това правило не важи (нямам предвид само тези по възлови места)

Нали и аз точно това пиша, че важи за материалистите, а за духовните хора - не.
Духовните хора обикновено се ръководят от принципа: "Повярвай и ще видиш!"

Взаимоотношението - добре, но общуването? При двустранна комуникация става обмен на информация - какво можем да съобщим на Бог, което да не Му е ясно, с какво бихме могли да Го изненадаме? Няма равнопоставеност при общуването поради базова неравнопоставеност. Ние сме тези, които имат нужда от Него, но Той ни обича и уважава достатъчно, за да не ни натрапва Своето съвършенство с осезаемото Си присъствие. Вярата е правилната основа на приятелството с Бог, не кореспонденцията.

Наистина на Бог не му трябва нищо, той има всичко.
Но не трябва непременно да има равнопоставеност за да съществува приятелство, дори напротив, ако има равнопоставеност това би бил идеален, т.е. теоретичен случай, а в действителност това не е възможно да се случи.

То и ученика няма какво да съобщи на гуруто си, но това не пречи да се отнасят приятелски един към друг.

За приятелството най-важно е доверието.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите