А, отново за политеизма :) / Религия и мистика / Християнство

Хе.
Учението, че Бог е сам по Себе си троичен, няма как да е политеистично. Бог винаги е в единствено число. Още свети Патрик чудесно го е показал на ирландците в примера с трилистната детелина: листата са три, но растението си е едно.
Колкото до светците, там всичко е ясно те не са богове. Хора са. Просто са прекрасни хора.

Докато учението ви, че има един отделен бог-Отец, друг отделен бог-Син, още по-отделен (и дори по-нископоставен), но пак бог-Дух... е, това вече е политеизъм. По дефиниция. Да не говорим, че признавате възможност за съществуване на още и още божества, на цели сонмове от богове, при това евентуални творци на светове...
Вие имате учение и за божествяването на хора. Не се молите на светци, но реално вярвате, че човек става божество след смъртта си. не че постига "обожение", тоест приближение до истинския Бог, а че сам става божество. Това отново е остатък от политеизъм - древните елини така са обожествявали своите герои. Което е качествена разлика в сравнение с почитта към светците.

Ама, ще кажеш, че смятате бога-Отец за най-висш (така и не разбрах дали го смятате за такъв и спрямо останалите потенциални богове). Това все още не ви прави монотеисти. Прави ви една особена форма на политеисти, нарича се супремотеизъм.

В супремотеизма пак има множество самостоятелни божества, но едното от тях е един вид главно. Това е например Зевс за елините, Один за германо-скандинавските езичници и пр. Това обаче не прави от елините и германите монотеисти.

Впрочем, моля, отговори ми на още едно питане: смятате ли бога-Отец за върховен не само спрямо боговете-Син и Дух, а и спрямо всички останали потенциално съществуващи богове-творци? Или го смятате за равнопоставен с тях?

Повече лая