Християнството винаги минава през някакво културно оцветяване с оглед на средата, в която ще се развива. И това го правят повече невярващите, които се имат за вярващи.

Голямата схизма, според мен, не е толкова за догмати, колкото за битката кой да управлява.

Апостол Павел е казал, че партизанството е грях, но въпреки това невежите с власт, за да се погордеят по християнски изявяват претенциите си, аз съм Петров, аз свети Андреев и така нататък.

Истинските християни винаги са били малко и просто в огромното море от лъжебратя просто никога не са имали начин да наложат истината.

Дори на Изток съборите, особено поместните, са много повече, отколкото влизат в графата съборни решения, с които да се съобрази човек.

Максим Изповедник определено си е казал, че събори, които са наложени от властта или пък са взели решения в противоречие със Светото Писание не трябва да бъдат считани като меродавни по отношение на догматите на вярата.

Колкото и да не им се иска на някои хора да го признаят, кесарският период на християнството винаги в реален политически план е обслужвал повече интересите на кесаря или този, който изпълнява върховната власт, отколкото на Бога.

За съжаление политическите дивиденти, който някой е извличал, добре прикрит зад християнството, на практика е дискредитирало Християнството пред езическия свят. Светата инквизиция е нещо, което е в културата на латинския запад, но не и на гръцкия Изток.

И друг път съм ти писал, че разликата между Изтока и Запада е в акцента. При изтока в духовния мистицизъм, при запада в интелектуалността. Не че при духовността липсва интелектуалност, а при интелектуалността духовност, но първоначалната отправна точка на интелектуалността на латините им изиграва лоша шега с това, че в крайна сметка интелектуалността замества духовността, вместо да доведе до нея.

Такива ми ти работи.