|
|
| Тема |
 Монашески и рицарски ордени |
|
| Автор |
ъглишв (Демодератор) |
|
| Публикувано | 04.08.12 08:10 |
|
|
|
Тия дни си приказвам с приятели по тая тема и ми е интересна. Историческа е, разбира се, та може на повечето от вас тук да не се види много любопитна, но е по история на християнството.
В четвърти век свети Василий пише устава на своите кападокийски монаси. В пети или шести век свети Бенедикт пък пише устав за манастира си в Субиако. И започва историята на големите манастирски братства. В източното християнство така и не възникват ордени - всички си я карат с Василиевия устав. На запад пък няколкостотин години повечето абатства живеят по Бенедикт, но към XI-XII в. покрай голямата грегорианска реформа на духовенството започват да се роят нови и нови устави, нови и нови ордени, както се наричат. Всеки със свой си цвят расо, със свое си ежедневие, със свое управление и със свои цели, за които отговаря пред папата в Рим. Доминиканци, августинци, кармелити, минорити... името им е Легион
Във Византия това е що-годе непознато, макар че там пък ги има общностите на Патмос и Атон - групи от манастири с общия устав, но с местни привилегии за самоуправление, така наречените "монашески републики".
Пак в XII в. покрай Кръстоносните походи се проявява и една склонност рицарството да се опитва да се "освети", да си придаде облик, различен от този на женкари и разбойници. В резултат групи рицари започват да носят расо, отказват се от семействата и частните си имущества и - без да оставят оръжието - се посвещават в служба на дадена религиозна кауза, започват да се наричат помежду си "братя", подстригват се, командуват се от приори и капитули, спазват дисциплина и дори получават устави. Точно като монаси. Тези първи рицарски ордени така се и наричат - военно-монашески.
Та точно това ми стана интересно: защо ги има различните устави и ордени в едната половина от християнския свят, а в другата половина - не? Дали без Схизмата би имало гръцки францисканци? Или български хоспиталиери? Или пък без нея западното монашество би си останало неразчленено в общата бенедиктинска маса, а рицарството - лишено от религиозен патос?
Повече лая
| |
| |
| 
|
|
