|
"""След възнасянето си Исус е отиша ПРИ Отца, а не се е "разтворил" в небитието."""
Словото - предвечен и въплътил Се Син Божий (Иоан 1:1-5,14)
Отличителната черта на Евангелието от св.Йоан е ярко изразена и в наименованието, давано му в древността. За разлика от първите три Евангелия то се наричало «духовно Евангелие». То започва с изложение на учението за Божествеността на Христос. Тук намираме и ред собствени свидетелства на Господ за Самия Себе си като Син Божий. За учението за Бог-Слово и разкриването на всички тези най-дълбоки и възвишени истини и тайни на нашата вяра св. Йоан получил почетното наименование Богослов. Своето евангелие св. ап. Йоан написал главно с цел да изтъкне, че Иисус Христос Е Син Божи, въплътил се в човешки образ за изкуплението и спасението на човешкия род, В предговора към Евангелието си ап. Йоан излага накратко основния предмет на това Евангелие, учението за Иисус Христос. В него той изтъква, че Христос е Слово на Бога - "Логос", единороден Син Божи, Който от вечност съществува у Бога и Сам е Бог, чрез Когото всичко в света е произлязло, Който е източник на живота и светлина на човеците. Въплътил се в човешки образ, за да изкупи и спаси човешкия род, изпълнен е с благодат и истина, и чрез Когото е извършено главно разкриването на Бога - съобщаването на Божието Откровение.
Стих 1. "В начало беше Словото". Думите "в начало" са употребени в кн. Битие 1:1. Там с тях се означава определено време - времето, когато бил сътворен светът. В предговора на св. ап. Йоан те са употребени със значение "вечност". С тях той изтъква, че Словото съществува от вечност, че има вечно Битие, каквото Битие има Бог изобщо. Сам Иисус изтъква Своето вечно Битие в първосвещеническата Си молитва. За вечното битие на Сина Божи говори и ап. Павел в посланието си до Колосяните: "...Той е по-напред от всичко." "Беше Словото". Под Слово - Логос, ев. Йоан разбира второто лице на Св. Троица - Син Божи, Който се въплътил в човешки образ под името Иисус Христос и извършил изкуплението на човешкия род. Това се вижда ясно от цялото съдържание на предговора. В стих 17 на предговора ап. Йоан нарича пряко Иисус Христос. Защо ев. Йоан е избрал думата "Логос" - Слово за означаване на второто лице на Св. Троица - Син Божи? Според светите отци и учители на Църквата – защото чрез нея най-добре се изразява ипостасното свойство на Сина Божи – рождението Му от Бога - Отца. Както словото произлиза, ражда се от ума на човека, без да се отделя от него, без да му нанася вреда, без да намалява неговия обем, свойства и качества, като в същото време остава в единение с него по своята природа, свойства и качества, така става и рождението на Сина Божи от Бог Отец. Както умът и словото съществуват винаги в единение помежду си, така Бог Отец и Бог Син се намират във вечно единение. Когато Син Божи се нарича Слово, с това се указва Неговата дейност като Учител и Просветител на човеците. Чрез Сина Божий се извършва главно свръхестественото Божествено Откровение. Чрез Сина Божий са разкрити най-важните Божествени истини.
"И Словото беше у Бога"(прос тон Теон)". Ако св. Йоан бе употребил вместо предлога "прос" предлога "ен"(в), тогава би се получила мисълта, че Словото е в Бога Отца, че То се слива с Него и образува с Него едно лице, една ипостас. Ако пък би употребил предлога "пара"(при, до), с това би изтъкнал, че Словото съществува отделно от Отца, няма с него едно същество, една "усиа" Когато ап. Йоан употребява предлога "прос" (у), с това подчертава, че Словото и Бог Отец са две отделни лица - ипостаси, Които съществуват заедно, без да се сливат, имат едно същество, една "усиа". В израза "и Словото беше у Бога" след Бог се разбира първото лице на Св. Троица - Бог Отец. Това се вижда от стиха, където ап. Йоан казва, че Словото е "Единороден от Отца".
"И Бог беше Словото"(ке Теос ин о Логос). Тук ев. Йоан пряко и ясно изтъква, че Словото ЕБог в истинския смисъл на думата. За това свидетелствува конструкцията на изречението, в което думата "Логос" е подлог, защото е употребена с член, а думата "Теос" (без член) е сказуемно определение. Не само в предговора, но и в цялото Евангелие на ап. Йоан пряко или косвено се прокарва мисълта, че Иисус Христос е Бог, и че е равен по същество на Бог Отец. Св. Ап. Йоан написал своето Евангелие към края на I век когато започнало да се появява учението на гностиците, според които Иисус Христос не е бил Бог, а обикновен човек. На това учение, както и на евионитите, той се противопоставя навсякъде в светото Евангелие.
Стих 2, "То беше в начало у Бога(прос тон Теон)". Мнозина тълкуватели изказват мнението, че ап. Йоан в този стих повтаря двете си мисли от първия стих, като ги обединява в една. Такова повторение всъщност няма. В първи стих той говори за вечното съществуване на Словото и за съществуването Му у Бога, без да подчертава изрично, че то съществува от вечност у Бога. Това той прави във втори стих. Тук именно апостол Йоан изтъква, че Словото съществува от вечност у Бога. И тук, както и в първи стих, думите "ен архи" означават вечност.
Стих 3, "Всичко чрез Него (ди авту) стана". Не може от думите "чрез Него" да се заключава, че Словото не е в собствен смисъл творец, а е бил само оръдие, чрез което Бог сътворил света. Действително в Свещеното Писание обикновено участието на Бога Отца при творението се изразява с предлога "от - ек", но има случаи, когато предлога "διά" се употребява за обозначаване творческата дейност както на Отца, така и на Дух Свети.
"И без Него не стана нито едно от онова, което е станало (о игонен)". В творението на света са взели участие и трите лица на Св. Троица. Най-голямо участие е взело второто лице - Син Божи. Такова участие То е взело и в съобщаването на свръхестественото Божествено Откровение. В третия стих от предговора на Йоановото Евангелие се изтъква особеното дейно участие на Сина Божи - Словото, при творението на света.
Стих 4. "В Него имаше живот". С тези думи ап. Йоан поставя във връзка четвъртия стих с третия. Словото е творец на света, защото в Него има живот, защото е източник на живот. На много места в Евангелието и посланията си апостол Йоан изтъква, че у Словото – Иисус Христос, има живот. В първото си послание(1:1) той нарича Логоса „Слово на живота”. В 14 стих на предговора той казва, че Словото „е пълно с благодат и истина”. В прощалната Си беседа Христос казва: „Аз съм пътят и истината и животът”. Това означава, чи в Словото има не само живот, но и благодат и истина. В началните думи на четвъртия стих от предговора "в Него имаше живот", aп. Йоан посочва какво има изобщо у Словото. Под живот той тук разбира и благодат и истина. Това се вижда от втората половина на четвърти стих, където той казва: "и животът беше светлината (то фос) на човеците". С тези думи се показва, че Словото като Същество, Което обладава истината и именно пълната и висша истина е светлина на човеците. То просвещава човеците дава им познание за всичко, особено за истината на вярата и нравствеността. Словото е светлина на всички човеци и преди грехопадението и след това. По време на Ветхия Завет То просвещавало по различни пътища и чрез различни средства иудейския народ и езичниците (доколкото е било възможно). На много места в Йоановото Евангелие се изтъква, че Иисус Христос е светлина. "Аз съм светлината на света"- казва сам Христос за Себе Си (Йоан. 8:12).
Стих 5, "И светлината в мрака свети и мракът я не обзе". Под "мрак" тук трябва да се разбира духовната тъмнина, която настанала в цялото човечество след грехопадението. Не може да се отрече, че и у юдеите настъпила духовна тъмнина в някои отношения. Глаголът "светя", употребен тук в сегашно време показва, че Словото просвещавало, пръскало светлина в мрака през всяко време на историята на човечеството. Неговата просвещаваща дейност достигнала най-висока степен след въплощението Му на земята, С думите "и мракът я не обзе" ап. Йоан се изразява образно. Мракът - духовната тъмнина не можал да я обземе, да угаси духовната светлина, пръскана от Словото между човеците. На много места в своите книги той говори за борбата между светлината и тъмнината, между доброто и злото. Никога тъмнината и злото не ще могат да угасят, да унищожат светлината и доброто, пръскани от Словото.
Стих 14. Въплъщението на Словото. "И Словото стана плът". Буквалното значение на думата "и саркс" е плът. В Свещеното Писание както на Ветхия Завет, така и на Новия Завет тя се употребява и със значение на "човек". Ап. Йоан употребява тук думата "плът" и с двете нейни значения. С нея от една страна той изтъква, че Словото станало човек и именно човек в истинския смисъл на думата - с тяло и душа, а от друга страна подчертава особено силно, в противовес на , че Словото при въплъщението Си не било получило призрачно човешко тяло и природа, С думата "саркс - плът" се изразява по-силно в сравнение с думата "сома - тяло" материалността на едно битие. При своето въплъщение Словото се съединява с човешката природа неслитно и неразделно, тъй че двете естества - Божественото и човешкото - напълно се запазват, като се обединяват в една ипостас. За въплъщението на Словото ап. Йоан говори в първото си послание: "всякой дух, който изповядва, че в плът (ен сарки) е дошъл Иисус Христос, е от Бога" (4:2).
"И живя между нас". Глаголът "ескино" значи 1. Разпъвам палатка, заселвам се; 2. Живея, обитавам. С тези две значения той се употребява и в Стария, и Новия Завет. В руската и българската Библия този глагол е преведен с двете си значения, в църковно-славянската Библия е преведен пък с първото значение. Преводът "и се всели между нас" може да се смята за по-правилен, като се вземе предвид обстоятелството, че тези думи стоят във връзка с думите "и Словото стана плът", с тях се изтъква също така Въплъщението на Словото. Под местоимението "нас" се разбират не определени човеци, както мислят някои богослови, а изобщо всички човеци, между които Словото живяло на земята.
"И ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца". Глаголът „видяхме”, че тук под слава ще трябва да се разбира предимно славата на Словото след въплъщението Му на земята. Тази Негова слава се заключава във всички чудни и славни дела, които То извършило през време на земния Си живот във възвишеното Му учение за вярата и нравствеността, във възкресението и възнесението Му на небето. Но в същото време под "слава" ще трябва да се разбира и предвечната слава на Словото като Син Божий, като Единороден Син на Отца, защото всички чудни дела, които въплътеното Слово извършило на земята, То ги извършило като Син Божий. Между Новозаветните писатели само ап. Йоан нарича Иисус Христос, Единороден Син на Отца.
Пълно (плирис) с благодат и истина. Въплътеното Слово като Син Божий, като Единороден от Отца, е изпълнено с благодат и истина. Под благодат (харис) се разбира Божията сила, която се дава на човеците за тяхното възраждане, очистване от греховете, за просвещаването им и за подкрепа на духовния им живот, за тяхното спасение. Като е изпълнено с истина, Словото е източник на всяко познание на човеците, особено на познанието относно истините на вярата и нравствеността. Учението на св. ап. Йоан за въплъщението на Словото заема централно място в неговия предговор.
За учението за Бог Слово и разкриването на всички тези най-дълбоки и възвишени истини и тайни на нашата вяра св. Йоан получил почетното наименование Богослов. Св. Йоан дълбоко прониква във възвишената тайна на християнската любов и както никой друг е разкрил пълно, задълбочено и убедително в своето Евангелие и особено в трите си съборни послания християнското учение за двете основни заповеди на Божия Закон - за любовта към Бога и любовта към ближния, затова е наречен Апостол на любовта.
. . .
|
Словото - предвечен и въплътил Се Син Божий [re: Enos]
Словото - предвечен и въплътил Се Син Божий