При какви обстоятелства някой ще се изрази по този начин?
вече дадох едно предположение по-горе - обстоятелствата са ясни, Бог-личност е условно название, по правилното е Словото-Бог, може и Звука-Бог, може и Името-Бог, макар и те да са условни. Объркването става, когато се приема, че знаем що е Бог - в случая това е представата за личност и иронията е, че хората наслагваме човешки характеристики в/у тази представа за Бог, от там и изрази като "нашия бог/ вашия бог", но такъв бог е наше произведение и за това боговете са различни, всеки от тях има съответна търговска марка. Индуистът е създал своя бог, мюсюлманинът - своя. Християнинът, джайнистът, будистът - всеки има свой бог, всеки е изсякъл собствена монета, всеки е създал собствен бог. Великата индустрия по производството на богове процъфтява - в своите домове хората произвеждат съответстващи им богове, всеки си изработва собствен бог. А след това производителите на богове се бият помежду си за пазара, точно както правят стокопроизводителите - Богът на всеки се отличава от Бога на другия.

Фактически ние определяме какъв да бъде нашия Бог - а най-удобно за човешката логика е да се определи Бог, като личност, като същество, така придобива някакъв приемлив, обяснителен вид, можем да си го представим не е толкова трудно, но това е направен от човека Бог, той е продукт на нашите собствени описания и докато този направен от човека Бог стои на пътя ни, няма да познаем онзи Бог, който не е създаден от нас. Истината е, че ние не знаем що е бог - думите в свещенните книги са средството, чрез което посочват, те са знакови, символични, живия Бог не може да се обхване с думи, нито с представи. Във всички свещенни книги говорят за виждане и чуване - но това не е виждане с очите на плътта, а проникновение, тази проникваща способност на погледа, наричат виждане. Под чуване не се подразбира слушане, слух - а отзивчивост, отзивчивост към земята, към небесата, към всяко влияние помагащо да открием душата. Чрез отзивчивост и проникновение, придобити посредством силата на словото, човек би трябвало да достигне целта - целта, която е предмет на желание и копнеж на всяка душа. Исус сам казва, че плът и кръв не откриват това, а само Отец мой, който е на небесата - в началото бе словото, а не Бог, това съвсем не случайно е написано така, три пъти изписват словото в това първо изречение. Дали ще кажем: бог-словото-и любовта, или бог-звука-и името, или бог-сина- и светия дух, разлика няма, това е начин на изразяване, поетичен начин, не научен, не философски, не исторически, това са притчи, всички свещенни книги са притчи, не анализи или обосновки.

Твърде много се вкопчвате всички - юдеи, християни, мюсюлмани, мормони, в представата "личност" и от там са безбройните тълкувания, съждения и спорове в религиите. Не - личност е наименование на формата, но нима Бог има точно определена, конкретна форма, дори животът и вселената нямат такава, любовта няма форма, истината няма форма, красотата няма форма, а искате да вкарате Бог във някаква форма. Бог е творец, но това не значи, че е личност - питай значимите писатели и композитори, питай ги как са се чувствали когато са написали най-добрите си произведения, питай ги дали те са ги написали или са написани чрез тях, сякаш някой друг, нещо друго пише, а тях ги няма, личноста в този момент отсъства. По същия начин Исус не говори от себе си - фактически личноста Исус я няма, има само Бог, личноста има минало, има родословно дърво, има етнос, религия, убеждения, каста, но не и човек, като Исус, Исус няма майка, Исус няма религия, Исус няма минало, той е от преди Авраам, от преди самото сътворение, този който го има е Бог и това става само и единствено, когато Азът се предаде на Бог, когато Азът е в Бог, едва тогава се проявява Бог.

Исус го е казал по възможно най, най-опростения начин, казван изобщо някога - нека Бог да е личност, но като личност той битува някъде, той се намира някъде и да Бог има царство и това царство се намира в нас, и най-напред се търси Царството Божие, и макар царството да е в нас, не всеки го е намерил. Не е никак за учудване, че Исус са го разпнали, по-скоро щеше да е чудо, ако го бяха приели добронамерено - и сега да се появи, пак ще бъде разпнат, наистина той е богохулник, няма как да бъде друго яч, той не отговаря на представите за Бог, той твърди немислимото, недопустимото, невъзможното и макар да е представил за доказателство самия себе си, хората пак не му вярват. Ти самия не му вярваш, защото тези думи на Исус хвърлят цялата отговорност в/у теб - не в/у Смит, не в/у папите, не в/у някой друг, не в/у някаква институция или общност, а в/у самия теб. Няма кой друг да намери царството божие вместо теб и всякакви залъгалки по този въпрос, са отклонение от учението на Исус.

п.п. царството божие е в нас, но за да бъдем и ние в него, първо трябва да го намерим. Да Исус го е намерил и да може да кажем, че Исус не е Бог, защото Исус го няма, онзи който присъства е Бог - но очите виждат формата, виждат Исус, в това е заблудата.