Какви въпроси задават хората за нас / Религия и мистика / Християнство

Какви въпроси задават хората за нас?

Президент Гордън Б. Хинкли
Бих. . . . искал да отговоря по възможно най-ясния начин на въпросите, които хората задават за нас.

Мои възлюбени братя и сестри, за мен е голяма чест да говоря пред вас днес.
Често биваме интервюирани от представители на медиите. Както мнозина от вас знаят, наскоро участвах наживо в телевизионната програма на Лари Кинг. Съгласих се да направя това, тъй като независимо от възможните опасности, които криеше това начинание, също така щях да получа голямата възможност да говоря на света по въпроси, които ни засягат.
По време на предаването господин Кинг ме попита направо: „Каква е вашата роля? Вие сте ръководител на една голяма религия. Каква е роля изпълнявате?“.
Аз отговорих следното: „Ролята ми е да проповядвам едно учение, да давам пример на хората. Ролята ми е да издигам гласа си в защита на истината, да се застъпвам за тези, считани за консервативни ценности, които са важни в нашата цивилизация и общество. Ролята ми е да ръководя“.
Този отговор не беше предварително обмислен. Никога не бях очаквал такъв въпрос. Сега, в духа на този отговор, аз бих искал да отговоря на близо половин дузина въпроси, за които можах да се сетя и които често ни се задават от представители на медиите и на другите църкви. Сега отговорите, които ще дам, ще бъдат кратки по необходимост. Всеки един от тези въпроси заслужава продължително обсъждане.
Подредил съм тези въпроси произволно, без някакъв определен ред, с изключение на първия. Не искам да споря с никого. Уважавам религията на всеки мъж и жена, както и желанието им да живеят според нея. Просто бих искал да отговоря по възможно най-ясния начин на въпросите, които хората задават за нас.

Въпрос номер едно - Какво е мормонското учение за Божеството?

От времето на Първото видение хората са задавали и продължават да задават този въпрос, и ще продължават да правят това, тъй като те вярват в Бога на своите традиции, докато ние свидетелстваме за Бога от едно съвременно откровение.
Пророкът Джозеф заявил следното: „Първият принцип на Евангелието е да знаем със сигурност какъв е характерът на Бог и да знаем, че можем да разговаряме с Него, както хората разговарят помежду си“ (Teachings of the Prophet Joseph Smith, selected by Joseph Fielding Smith [1976], стр. 345).
„Ние вярваме в Бог, Вечния Отец, и в Неговия Син, Исус Христос, и в Светия Дух“ (Символът на вярата 1:1). Този Символ на вярата прекрасно изразява нашата доктрина. Ние не приемаме Атанасиевото учение за светата троица - Бог Отец, Сина и Светия Дух в едно Божество. Не приемаме Никейското учение за триединството, оповестено на първия никейски събор, нито в което и да било друго учение, което се основава на традициите и човешките умозаключения.
Ние приемаме, като основа на нашата доктрина, думите на пророка Джозеф Смит, който казва, че когато се помолил за мъдрост в гората, „светлината се спря над мен, и аз видях две Божествени личности, чиято сияйност и слава бяха толкова величествени, че не можех да ги опиша. Те се държаха над мен във въздуха. Единият от тях се обърна към мен по име и сочейки другия ми каза: „Това е Моят Възлюбен Син. Слушай Него“. (Джозеф Смит - История 1:17).
Пред него стояли две материални същества. Той ги видял. Те били в човешка форма, но видът им бил много по-величествен. Той ги заговорил. Те му отвърнали. Те не били безформени духове, а отделни личности. Били същества от плът и кости, чиято природа била потвърдена отново в едно по-късно вдъхновено откровение, дадено на пророка.
Ние сме членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, благодарение на истинността на това славно Първо видение. Завесата бе дръпната, за да се разкрие епохата на изпълнение на времената. Нищо друго, на което се основава нашето учение, нищо, което преподаваме, нищо в начина ни на живот не може да бъде по-важно от това първо оповестяване на истината. Признавам, че ако Джозеф Смит наистина е говорил с Бог Отец и с Неговия възлюбен Син, то всичко, което той е казал, е истина. Това откровение поставя началото на учението, което води към спасение и вечен живот.
Християни ли сме ние? Разбира се, че сме християни. Ние вярваме в Христос и Го боготворим. Вземаме върху си в тържествен завет Неговото име. Църквата, към която принадлежим, носи името Му. Той е наш Господ, Спасител и Изкупител. Той ни даде Помирението, благодарение на което ще имаме спасение и вечен живот.

Въпрос номер две - Какво е отношението на вашата Църква към хомосексуалистите и лезбийките?

Най-напред бих искал да кажа, че ние вярваме, че бракът между мъжа и жената е постановен от Бог. Вярваме, че бракът може да продължи вечно, посредством упражняване силата на вечното свещеничество в дома на Господ.
Хората питат какво е нашето отношение към тези, които се смятат за така наречените, гейове и лезбийки. Отговорът ми е, че ние ги обичаме като синове и дъщери на Бог. Повечето хора имат определени наклонности през различните периоди от живота си. Ако те успеят да ги преодолеят, ще могат да продължат напред както всички други членове на Църквата. Ако не се подчинят на закона на целомъдрието и на моралните стандарти на Църквата, ще им бъдат наложени дисциплинарни санкции, които се отнасят за всички членове.
Искаме да подкрепим тези хора, да ги усилим, да им помогнем да разрешат проблемите си и да преодолеят трудностите си. Не можем, обаче, да мълчим, докато те се отдават на своите неморални занимания и се опитват да поддържат и защитават така наречения брак между представетели на един и същи пол. Ако направим това, означава, че се отнасяме небрежно към изключително сериозните и свещени устои на брака, който Бог е постановил, към неговата цел - отглеждането на семейство.
Въпрос номер три - Какво е отношението ви към аборта?
Според Центъра за контрол и предотвратяване на заболяванията само през 1995 г. в Съединените Щати са били извършени повече от 1 200 000 аборта. Какво е станало с нашето уважение към човешкия живот? Как е възможно жените и мъжете да отричат великия и ценен дар на живота, който има божествен произход и природа?
Какво прекрасно нещо са децата. Колко красиви са новородените бебета. Няма по-голямо чудо от създаването на човешки живот.
Абортите са нещо грозно, което ни принизява и неизбежно ни носи угризения, мъка и съжаление.
Независимо, че по принцип отричаме абортите, ние допускаме и изключения в слючаи на бременност, причинена от кръвосмешение или изнасилване, или когато според диагнозата на компетентни лекари животът или здравето на майката ще бъдат поставени в опасност, или когато е установено, че ембрионът страда от сериозни дефекти, които няма да позволят на бебето да оцелее след раждането.
Тези случаи, обаче, са рядко срещани, и вероятността от тяхното настъпване е почти минимална. Умоляваме хората, които са изправени пред подобен проблем, да се посъветват със своите църковни ръководители и да се молят изключително искрено, за да получат потвърждение на своето решение, преди да са направили каквото и да било.
Има и далече по-добър начин.
Ако жената няма никакъв шанс да се омъжи за бащата на детето, както и ако е била изоставена, все още остава възможността да даде детето за осиновяване от родители, които ще го обичат и ще се грижат за него. Има много такива двойки с добри домове, които копнеят за дете, но не могат да имат.
Въпрос четири - Какво е отношението на Църквата към полигамията? Виждали сме много статии във вестници и списания, посветени на тази тема. Този въпрос е предизвикан от един случай на предявено обвинение за упражнявано насилие в полигамно семейство.
Бих искал категорично да заявя, че тази Църква няма нищо общо с хора, които практикуват полигамия. Те не са наши членове и повечето от тях никога не са били. Те знаят, че нарушават закона. От тях може да бъде потърсена наказателна отговорност за това. Църквата, разбира се, не разполага с юрисдикция по тези въпроси.
Ако открием, че някои от нашите членове практикуват полигамия, те ще бъдат изключени от Църквата, а това е най-тежкото наказание, което можем да им наложим. Тези хора не нарушават единствено гражданските закони, но също така и църковните. Един от нашите символи на вярата гласи следното: „ние вярваме, че трябва да се покоряваме на царе, президенти, управници и съдии и че трябва да се подчиняваме на закона, да го почитаме и поддържаме“ (Символът на вярата 1:12). Никой не може едновременно да се подчинява на закона и да го нарушава.
Няма такова нещо като „мормони фундаменталисти“ т. е. членове, които практикуват полигамия и вярват, че следват принципите, които са били проповадвани в първите години на възстановената Църква. Мормон и фундаменталист са две взаимно изключващи се понятия, които не могат да бъдат използвани заедно.
Преди повече от сто години Бог ясно разкри на Своя пророк, че полигамията трябва да бъде преустановена, което означава, че сега тя противоречи на Божия закон. Дори в държави, в които гражданските или религиозни закони позволяват полигамия, Църквата проповядва, че браковете трябва да бъдат моногамни и не приема членове, които практикуват многоженство.
Въпрос номер пет - На какво според вас се дължи растежът на Църквата?
Ние се разрастваме и то по един прекрасен начин. Всяка година към Църквата се присъединяват около 400 хиляди души - както деца от мормонски семейства, така и новопокръстени. На фона на десетте милиона члена прирастът е около 4% годишно, което е много добре за една Църква.
Хората търсят здрава опора в един свят на променливи ценности. Те искат да се уловят за нещо стабилно, докато светът около тях като че ли все повече потъва в безпорядък.
Ние ги приемаме като новопокръстени членове и ги караме да се почувстват като у дома си. Те усещат топлината на приятелството със светиите.
Възлагат им се работа и отговорности. Караме ги да почувстват, че участват във великото развитие на Божието дело.
Разбира се, ние имаме мисионери, които им помагат в търсенето на истината.
Те скоро откриват, че от тях като светии от последните дни се очаква много. Те не отхвърлят своите отговорности. Те са способни да изпълняват задълженията, които им се възлагат, и това им харесва. Те очакват религията им да изисква от тях да променят живота си. Те отговарят на изискванията. Те свидетелстват за голямото добро, което ги е споходило. Те са ентусиазирани и вярващи.
Въпрос номер шест - Какво е отношението ви към насилието в семейството? Ние дълбоко порицаваме насилието във всяко едно негово проявление. Ние отхвърляме физическото, сексуално, словесно или емоционално насилие спрямо брачния партньор и децата. В нашата Прокламация за семейството се казва: „Съпругът и съпругата имат великата отговорност да се обичат и да се грижат един за друг и за своите деца . . . родителите имат свещеното задължение да отглеждат децата си в любов и праведност, да задоволяват техните физически и духовни нужди. . . . Съпрузите и съпругите - майки и бащи - ще бъдат държани отговорни пред Бог за неизпълнението на тези задължения“ (Прокламацията за семейството, 1995 г.).
Ние правим всичко, което можем, за да спрем това ужасно зло, насилието в семейството. Когато признаем равенството между съпруга и съпругата, когато осъзнаем, че всяко дете, родено на света, е чедо Божие, тогава ще се чувстваме много по-отговорни да се грижим и да обичаме непрестанно тези, които са ни били поверени.
Никой мъж, който насилва своята съпруга или дете, не е достоен за свещеничеството на Бог. Той не може да бъде считан за добър член на Църквата, който живее според заповедите. Насилието към брачния партньор или към децата е най-голяма обида към Бога и на всеки, който прави това, ще бъдат наложени дисциплинарни санкции от Църквата.
Въпрос номер седем - Как Църквата финансира своята дейност?
Брат Фауст говори по този въпрос тази сутрин. Хората, които са извън нещата, се чудят как можем да правим толкова много. Те говорят и пишат, че Църквата е много богата и разполага с огромна материална база.
Ние имаме средства. Ние имаме и всяка година строим много нови сгради за богослужение по целия свят. Ние имаме много университети, семинари и институти. Разполагаме с центрове за семейна история, които нямат равни на себе си. Поддържаме огромна мисионерска организация, домове на мисиии и други материални активи, без да се имат предвид разноските по поддържането на мисионерите, доколкото те се поемат от тях самите и от семействата им. Провеждаме и други програми, всяка от които изисква пари.
Всички тези и много други дейности, които извършваме, изискват, но не носят пари. Дейността на Църквата струва много. Мероприятията, които тя провежда по целия свят, се финансират от свещените десятъци на вярващите членове. Какъв прекрасен и славен принцип е законът за десятъка. Толкова е просто да бъде разбран и спазван. Това е финансовият закон на Господ.
Благодарен съм на Господ от дъното на сърцето си за вярата на тези, които плащат своя честен десятък. Стават ли те по-бедни от това? Ние свидетелстваме, че неизвестно как по божествено провидение Господ ни компенсира за нещата, които сме дали и то прещедро. Това не е данък. Това е доброволно дарение, което е поверително. Това е принцип, който е свързан с едно голямо обещание. Бог е казал, че ще „разкрие небесните отвори да излее благословение върху вас“ (Малахия 3:10). Това е Неговото обещание и Той може да го изпълни. Свидетелствам, че Той го прави.
Добре, това е всичко, за което имам време да ви говоря тази сутрин. Има много други въпроси, които биха могли да бъдат зададени. Това са само някои примерни въпроси, които любопитният свят задава за нас.
Всички ние, които следваме ученията на Църквата, трябва да знаем, че това е Божието дело, направлявано от Господ Исус Христос, че то се движи съобразно Техния план и модел, и че носи със себе си Техните благословии.
Защо сме толкова щастливи? Щастието ни се дължи на нашата вяра, на тихата увереност, която живее в сърцата ни, че нашият Отец в небесата вижда всичко и се грижи за Своите синове и дъщери, които Го обичат, ценят и Му се подчиняват. Винаги ще бъдем щастливи, ако живеем по този начин. Грехът и престъпването на закона никога не са носили щастие. Щастието идва от подчинението на ученията и заповедите на Бог, нашия вечен Отец и на Неговия Възлюбен син, Господ Исус Христос.
Както вече съм казвал преди от този амвон, ние ви обичаме, братя и сестри. Обичаме ви заради вашата вяра и добрина. Обичаваме ви заради вашето желание да правите всички неща, за които сте били помолени. Обичаваме ви заради вашето подчинение на волята на Господ.
Ние всички вървим напред, знаейки, че това дело е истинно. Нека отново положим усилия да се облечем с Божието всеоръжие и да погледнем към Него. Смирено се моля за това в името на нашия Изкупител, Господ Исус Христос, амин.