Да се внушава на християнството три или многобожие, издава неразбиране на основен базис в монотеизма.

Древните вери са били все политеистични - допускам, че може и да е имало някоя монотеистична, но поне аз не знам за такава. Корена на монотеизма - без значение дали е пантеистичен или панентеистичен, е монизма. Монизма се създава следствие критична позиция относно някои аспекти и недостатъци на политеизма. Религия с много богове, създава известна разпокъсаност в човека, елементарен пример - знаем, че към всеки от 5-те елемента се причислявал и някой бог, един на огъня, един на водата и т.н., но когато имаш много богове трябва да създадеш някакъв ред, някаква взаимозависимост м/у тях и тук се почват един галимации, кой на кого е син, кой от коя майка идва, почват да се изграждат един родословни дървета, съответно и йерархия м/у боговете, но как ще подредиш елементите, кой е "най", огъня над водата, водата над земята, става една мътна и кървава, и в крайна сметка се получава нещо много подобно на латино-сериал, където кой, кого, коя, къде, кога иди та разбери, настава една шуро-бадженащина и човек не може да се ориентира кой кум, кой сват, кой на булката брат. Всичко това някои от мистиците подлагат на съмнение, доколко спомага за духовното израстване на човека - вместо вниманието му да бъде акцентирано в/у интелекта, съзнанието и изобщо себеразвитието, с което съответно да се развива и обществото, нацията, като цяло, човек бива занимаван с това пред кого по-напред да се кланя, кого да почита повече с което вместо по-единен, той става по-фрагментарен.

Накратко казано, съображенията са, че този подход греши с разделянето на реалността на реалности, с концептуализирането на съществуването на същности, намиращи се в отношения едно спрямо друго, в съществуването на "това" по отношение на "онова", а се казва, че съществуването е едно, реалността е една и за да се разбере това, човек трябва да надскочи всякаква дуалност - така се създава подхода на монизма, който се корени във всяка една монотеистична религия, била тя зороастризъм, хинду школата адвайта веданта, будизма (по-конкретно махаяна течението съответно с дзен и ваджраяна разклоненията) или даоизъм, и макар последните две да са по-скоро атеистични, именно за това разбиране не един път съм препоръчвал на християни да погледнат и техните свещени писания, няма да навреди.

Но - докато до тук нещата звучат горе-долу ясно и просто, то относно въпроса как да го опишеш този възглед е наистина трудна и почти невъзможна задача, защото думите могат да посочат само частични аспекти от действителността, а не нейната цялостност, такова е самото естество на езика. Опитите са най-различни - някои избират един бог, други избират да изразят цялото, като дао, трети избират израза не-две, тъй като едно предполага и две, прекъсват този ред на мислене, като казват не-две, всичките си имат недостатъци и дупки, това е неизбежно, заради езика, за това някои школи са отишли до възможната крайност, да избягват писания, каквито са основно дзен, там книгите не ги интересуват, а малкото написаното от тях, коаните и аятите им, са предимно логически абсурди, това е съвсем целенасочено, други като дао са създали традицията, учението им да се предава предимно устно, от учител към ученик, не случайно има притча за написването на "даодъдзин", разказваща с какви мъки е бил склонен Лао Дзъ да я напише, в това отношение ваджраяна школата е малко по-мека и толерантна, но и за нея може да се каже, че не се интересува толкова от книгите.

Съответно сред тези, които избират описание чрез един бог, пак има различни начини - един от тези начини е да представиш бог, като личност. Но при този начин бог остава някакъв много далечен и отвъден обект - хубаво казваш Бог, е и, връзката я няма, оставаш висящ м/у земята и небето, не разбираш нищо, за да опишеш недуалността на съществуването само бог се оказва недостъчно и за това се създава троицата, която не е само в християнството, има я в други учения, чрез троицата се предава недвойнственото състояние, цялоста на битието, тя е обединяващото звено. Човешкия ум е дихотомичен - това вече е недвусмислено доказано от психологията, който желае там може да провери. От човешка гледна точка, ние виждаме всичко, като двойнствено, а не като цяло, пример - виждаме вълната, виждаме и океана, и от една гледна точка ги приемаме за две, но от друга те са едно, едно цяло, вълната е в океана и океана е във вълната не можеш да ги разделиш, за това отеца е в сина и сина е в отеца, те не са два бога, макар Исус да казва, че Отец е по-голям от него, те са едно, ако виждаш вълната, ако наистина виждаш сина, няма как да не виждаш океана, да не виждаш отеца. Отец, син и свети дух са като равностранен триъгълник, но ако виждаш само два от ъглите, не можеш да ги свържеш, ще ги мислиш за противоположни, ще виждаш една линия с двата й края, за да се получи едно цяло се иска и трети елемент, но всички елементи са равнопоставени без никаква субординация, всичките ъгли са равни и представляват едно, за това те са единосъщни.

Един от много приноси на Исус е именно, че нарича Бога, Отец - преди него, Бог е бил по-скоро едно имагинерно понятие, една хипотеза, може и да го има, може и да го няма, не се знае, защото малко се губи връзката с този Бог, някак си остава едно съмнение "защо трябва да го има". Исус хвърля моста по-изключителен начин, именно изричайки Отец - казва се, че Бог е извора на всички неща, имаш река, тя има извор, махни извора, реката изчезва, махни реката, къде е извора, така че те не са две, но има един извор, от който тръгват всички реки, цялото съществуване. Исус представя себе си, точно като реката, по която ще стигнеш до извора - извора е рода на реката, Бог бидейки Отец, вече не е просто един господар, на който да се подчиняваме, един работодател, на който да служим, той става рода, завръщането при извора, завръщането при Бога, завръщането при Отеца е завръщането при-родата.

Да разглеждаш християнството, като политеизъм, означава да го върнеш назад, да го причислиш към точно противоположния възглед - за това Глишев спомена някъде, че това си е чисто езичество и фетишизъм. (да ме извини, ако се бъркам, но мисля, че някъде бях срещнал такова изказване). А да се мъчиш да правиш такава реформа из корен, да обърнеш християнството с главата надолу лично според мен е ненужно, безполезно, вредно и безсмислено - това, че мормоните правят такива опити, за мен издава само и единствено неразбиране, и слепота относно разковничето в монотеизма и в частност християнството. Тези небивалици как Исус имал баща, а баща му друг баща и т.н. да се правят родословни дървета на богове, наистина могат да се сравнят с детинщини и дори да се допусне, че са плод на психоза - такъв възглед няма и никога не е имал нещо общо с християнството, а да не говорим за Исус.