|
Син Божий Е Едино_роден. Затова и казва: "Аз и Отец Едно Сме",
Господ Иисус Христос постепенно разкривал такива Свои качества, каквито не може да притежава никой друг освен Бог. Така например Той се именувал Творец, когато казал: “Моят Отец досега работи, и Аз работя” (Иоан 5:17). Интересно е, че иудеите, чувайки тези думи, ги разбрали съвършено правилно и искали да убият Христос с камъни като богохулник, “защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу” (Иоан 5:17-18). Като не опровергал тяхното разбиране, Господ потвърдил, че те правилно са Го разбрали.
Господ Иисус Христос назовавал Себе Си вечен. Когато например иудеите Го запитали: “Кой си Ти?”, Иисус отговорил: “Аз съм това, което ви и говоря отначало” (Иоан 8:25). И малко по-късно добавил: “Истина, истина ви казвам: преди Ааврам да е бил, Аз съм” (Иоан 8:58). Тук следва да се обърне внимание, че Иисус не е казал “Аз бях”, както е граматически правилно в контекста на речта, а е употребил сегашно време: “Аз съм” - или по-точно: “Аз - вечно Съществуващият.” Дълбокият смисъл на тези слова се изяснява в оригиналния еврейски език. Когато Мойсей при неизгарящия огън попитал Бога как е Неговото име, Господ отвърнал: “Аз съм вечно Съществуващият” (на еврейски: Иехова). Следователно самото име “Съществуващият” (Иехова) показва отличителното свойство на Бога: Той е Този, Който винаги съществува, Той е вечен. Назовавайки Себе Си Съществуващият (Иехова), Иисус Христос употребил това име, с което евреите наричат Бога. При това трябва да си спомним, че името Иехова дотолкова се почитало от иудеите, че те го употребявали само в особено важни и тържествени случаи, а в обикновената реч използвали имената Господ, Творец, Всевишен, Благословен и т.н.
След Своето възкресение от мъртвите Иисус Христос потвърдил вечността Си, казвайки: “Аз съм Алфа и Омега, начало и край, - казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят” (Откр. 1:8).
В други случаи Той се именува всеведущ (всезнаещ), казвайки: “К а к т о Ме познава Отец, т ъ й [по Същия начин, понеже Сме Единосъщни] и Аз познавам Отца” (Иоан 10:15). Действително Божието естество е непостижимо за ограничените твари. Само Бог може в съвършенство да познава Своята природа.
Господ Иисус Христос наричал Себе Си още вездесъщ, когато казвал: “Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. Тук Христос отново употребява сегашно време, показвайки, че Той не само е бил или ще бъде на небето, а постоянно пребивава там.
И така, като разделящ с Отца Неговите Божествени свойства: творене, вечност, всезнание, весдесъщие и т.н., Иисус Христос трябва да бъде признаван от всички за равен на Отца и по почит, затова “всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил” (Иоан 5:23).
Източник:
. . .
|