Момци, като един страничен наблюдател да ви кажа нещо, което изпускате и двете страни по въпроса.

Обръщайки се към Ежко, Любо и drago1 - да вадите цитати, като контрааргумент бива, но не е достатъчно, ако не намерите пробив в цитатите на Енос: дали в авторитета на хората, от които цитира или в тълкуванието на цитатите, се уточнява в последствие, но не става, като просто им се обърне гръб и се пренебрегнат.

Към Енос се отнася същото - хубаво се позоваваш на някои хора и определени цитати, но без критика на конрааргументите представени от другите, тезата ти остава висяща.

Т.е. не търсете, само защита и доказване на едното становище, а и оборване на другото - това е принципа, който се спазва при търсене на истината, за това казвам, че само с доверяване на даден възглед не става, особено след като със същата сила има и противоположен възглед.

Личното ми мнение е, че субординацията що се отнася до християнския възглед е наистина неправдоподобна - най-малкото, защото така можем да предположим, че е възможно да се следва Бог без Исус, а тогава за какво християнство си говорим? Явно няма нужда от Исус - можем да се целим директно към Бог. А щом няма нужда от Исус, то християнската доктрина, на какво ще се основава? Някак си се потъва в едно безсмислие - защо бог да възвестява себе си, чрез някой, а не чрез самия себе си, каква е пречката? Ако Исус не е Бог, а само пратеник на Бога, то значи съвсем логично може да се постави под съмнение, дори дали е син божий - според мен идеята е, че именно, за да се избегнат всякакви съмнения, самия Бог се явява пред хората като Исус.