Иначе древните римляни, които са правили човешки жертвоприношения ( а какво по-крайно от това? ), все луди ли са били?
Въпроса е доста особен - примерно "а нормални ли са били"?

Забелязвам, че явно _maycal е запознат подробно с психилогията, нека той ако желае да го обясни, така както са го написали хората, а аз само ще ти кажа, че изразът "нормални няма" съдържа много повече истина отколкото предполагаме. Всеки е частично луд - такова понятие, като "100% здрава психика" малко трудно ще го дефинираш. Това, което наричаме нормално е един приемлив консенсус на психичното състояние - въпроса е, че една претендираща за религиозност система, не бива да влошава това състояние, а напротив да го балансира. Религията преди всичко останало, което се знае от общи приказки, е работа върху и със съзнанието - всъщност моето становище, че тя е точно това, а всичко останало е придадено в последствие. Няма сред великите учители, който да е целял лудост в медицинския смисъл на думата - това е все едно да кажеш, че медицината е наука, чиято цел е да те разболее, или че целта на училището е да станеш неграмотен, но във всички времена и сред всички народи, все ще се пръкне някой пишман месия, който ще сътвори едни трудни за класифициране "поучения", които в крайна сметка влудяват последователите им.

Хубавото на съвременния свят е, че когато не можеш да се ориентираш в резултата, който ти се случва, следвайки една религия, когато и няма на кого да се опреш, съвсем спокойно можеш да се допиташ до медицината в частност психологията, където показателите за твоето състояние ще ти се дадът официално при това. А след това да си прецениш, къде аджеба си се наврял, кого следваш и какви ги вършиш, защото ако ръгнеш да правиш човешки жертвоприношения, независимо дали сам или с тълпата - да оставим настрани закона, но да определено си луд. Ако се каниш да ме питаш, дали немците следвали и подкрепяли Хитлер, са луди - да луди са. Лудоста и нормалноста са плаващи състояния - лесно мога да те накарам да полудееш на обяд и още същия ден по вечеря да си напълно спокоен и нормален. Всъщност съществена част от религиозната практика е именно да "засечеш" себе си, кога, как и при какви ситуации си по-луд, и по-нормален.