"Според теб какво има написано в цитираното - точно това, което четем т.е. описание ( указания ) на пътя на здравата мистика или има и още нещо?

п.п. а ако не ти се дискутира, кажи - не настоявам."

Струва ми се, че въпросът ти не е много ясно формулиран!? :)

Относно "живото чувство за Божието присъствие" - според мен става дума за естествено-благодатното състояние, което всеки повече или по-малко притежава изначално. Който има нужда и желание да развива своята религиозност трябва да се съобразява с духовната православно-християнската наука по въпроса , наречена "наука на науките", и да я следва умно и внимателно. Тя се опира на Писанието и Преданието и е школа, която се усъвършенства от много векове. Един от моментите в нея, но който се обръща особено внимание (темата е много обемна и значима) е, че при подвижничеството трябва да се избягва повече или по-малко, "работа" с видения, образи (това съобразно текстовете, които цитираш), защото така може да се стигне до подвеждане, до получаване на изкривен усет за действителността - материална и духовна, и до негативни и опасни резултати. Св. Симеон Нови Богослов казва: "Блажени са онези, които не се възбуждат от образи!" Тук не става дума за някаква инвалидизираща ареактивност спрямо образи, а за особен вид благодатно изчистване на фантазмеността, на подвластността на образната чувственост, при което съзнанието на човека е в състояние на будност, годност, трезвост и реалистичност но същевременно и в някаква степен на (молитвено)Богообщение, съответно с усет за естествена или свръхестествена благодат. До такива състояние се стига много трудно, всъщност, а още по-трудно се задържат. Пътя към тях минава през сърдечно съкрушение и борба - често до кръв, с греха.
Това е една моя не достатъчно добре скопосана импровизация - щрих, етюд, която се надявам да подобря малко, ако конкретизираш по-ясно това, което питаш. :)