Например пространството чрез празнота, което всъщност е тъждествено с 'нищо',
и със "всичко".

нищото няма свойства, то не е фактор в поведението на материята
само празнотата може да съдържа всички свойства - тя не е фактор в поведението на материята, а е фактор за нейното присъствие.

Освен това, според съвременната физика, пространството не е празно, празнотата отпада като негово качество с което може да се определя.
именно и точно за това не може да се определи напълно какво е пространството - на физиката празнотата (за сега, а може би и за винаги) не й върши работа, за това я отписва, а не защото пространството не е празно.

Празнотата не е достатъчно качество за да се укаже и на формата и ориентацията на предметите.
празнотата не е качество, а същност. Да тя не е достатъчна за да се укаже, ориентацията на предметите, но е напълно достатъчна, за да се разбере, че тази ориентация е само конвенционална т.е. обекта се определя в пространството само и единствено спрямо друг обект, но инак къде е в пространството не знаеш.

Учените сами осъзнават това - факт е, че колкото повече научава човек, толкова повече разбира, че нищо не знае. Сократовото "аз знам, че нищо не знам" е истинско знаене - да се стигне до тук признавам не е лесно. Осъзнаването няма нужда от дефиниции, от това има нужда само знанието - в даден момент осъзнаваш, че нищо не можеш да определиш (не само термините из религиите)