Добре нека са тези тогава - нямам предпочитания.

Лао Дзъ казва така - стените на къщата ти са изградени от глина и вода (материално), но празнотата (нематериалното) в нея я прави годна за живеене.

Пространството има име, но няма сила или форма, неговата същност е празнотата. Празнотата е пространство, тя е безкрайна и не може да се напълни. Заради празнотата си, пространството не е нещо, което можеш да вземеш или да оставиш и със сигурност не можеш да го сграбчиш. Не можеш да го притежаваш и не можеш да го изгубиш - прозрачно и нематериално, и заради празнотата си е безкрайно. Бог - бидейки безкраен е субстанцията на вселената и за да бъде по-ясно, някои казват, че Бог не е безкраен, а че е безпространствен или, че е извън пространството, за това именно се казва, че той е навсякъде и никъде, двете твърдения стават равностойни, той не може да бъде някъде конкретно, и няма как да бъде посочен. Точката в празното пространство или извън пространството (както намериш за добре) не може да бъде определена (ето ти принцип на неопределеност без квантова физика) - за това няма как да определиш нито Бог, нито пространството, можеш, но само условно (относително).

За времето е същото - ние го именуваме, но също няма форма, неговата същност е вечността, за това колкото и да се опитваш не можеш да го хванеш за опашката, и то е неизчерпаемо, безкрайно и нематериално. От една страна може да се каже, че СЕГА е единственото време, защото винаги е Сега, имаме само Сега, но това не е много научно, защото няма какво да се каже за бъдещето и миналото, за това може и да се каже, че времето е безкрайното минало и безкрайното бъдеще, а Сега е безвремието т.е. вечността можеш да я разглеждаш като безкрайност на времето, но и като безвремие. За това се казва, че Бог е вечен или неподвластен на времето - за това той е винаги и всякога, а не да е бил някога или да бъде някога, това е значението на израза "живия бог".

Но това е капанът на думите и менталната перекспектива - по принцип да се казва "Бог е" е тавтология, безсмислено е да се казва, че Бог съществува. Какво означава "Бог е"? Ние свързваме с "е" нещо, което може да "не бъде". Ние казваме: "масата е", защото е възможно масата утре да я няма или да не е съществувала вчера. Нещо, което не е съществувало по-рано, може би отново ще престане да съществува. Тогава какъв смисъл да казваме, че "това е"? Бог не е нещо, което не е съществувало по-рано, невъзможно е и да престане да съществува след време. Затова да се казва "Бог е" е безсмислено. То е - включително субстанцията на самата вселена. Просто вечността и откритото пространство няма как да се измерят, тука научния подход е неприложим, трябва да има обекти (материя) за да се изследва, за това да се искат и да се прилагат доказателства за Бог е безпредметно и невъзможно.

Докато човек фокусира погледа и вниманието си към материята, няма как да разбере останалото - "Стените не са къщата. Как можеш да живееш в стените? Ти живееш в празнотата, не в стените. Празнотата - това е истинската къща. Когато обаче мислиш за къщата, мислиш за конструкцията, която е около празнотата." (Л. Дзъ)

И ще завърша пак с Лао Дзъ.
Вглеждаш се, без да съзираш -
нарича се невидимо.
Вслушваш се, без да чуваш -
нарича се безмълвно.
Посягаш, но не улавяш -
нарича се нематериално.
Не подлежат на логично обяснение и
не могат да бъдат разгадани - сливат се в Едно.
Отгоре не е осветено, отдолу не е затъмнено.
Безконечно и неназовимо -
завръща се обратно към всеотсъствието.
Това наричаме форма на безформеното,
(форма на отсъствието на форми)
образ на безобразното ,
непроницаемо и неделимо.
Стоя пред него и не виждам лицето му.
Вървя след него и не виждам гърба му.
Насреща не се вижда началото.
Подире не се вижда краят.