|
Характерът е това, "което сме, когато никой не ни гледа“. Понякога, попадаме в ситуации, в които се чувстваме онеправдани или пък сме далеч от дома, от погледа на близките ни и нашият характер лесно "поема" в неправилна посока. Богоугоден характер не се постига автоматично, защото е резултат на съзнателен избор и твърдо убеждение. Изисква и постоянство. Понякога изглежда трудно да се запази богоугоден характер, защото в нашето съвременно общество той никак не се цени и често възникват ситуации, подтикващи към компромис. Характерът често изисква да вървим срещу течението на общоприетото. Йосиф, синът на Яков е забележителен човек с характер, достоен за пример и в наши дни.Които сме чели за него, веднага ще си спомним, че той се сблъска с почти всяка възможна провокация и това можеше да бъде извинение за него да пожертва принципите си, но въпреки това, той запази своята почтеност и чистота пред Бог и пред другите човеци непокътнати. Той продължаваше да вярва на сънищата си, дори когато всички му се противопоставяха. Издигна се над неразбирането и лошото отношение. Справи се и с успеха, и с изкушенията, показвайки праведност и добра преценка. Беше усърден в поверените му задачи като слуга, като затворник, а най-накрая и като владетел. Йосиф избра да прости, в ситуация , когато други биха искали да си отмъстят. Често повтаряща се фраза в историята на Йосиф е „ ... и Господ беше с него“. Бог е на страната на хората с характер.
Характерът ни е резултат на приетите стандарти, които не бихме следвали, заради собственото си удобство и изгода, или за да добием популярност. Характерът изисква някои неща в живота да не подлежат на преговори, независимо от обстоятелствата. Когато беше примамен от жената на Потифар, Йосиф отговори праведно: „Как да извърша това голямо зло и да съгреша против моя Бог“. Той не искаше да предаде доверието на господаря си и да накърни собствените си високи стандарти, нито да пожертва Божиите цели за живота си. Характерът е вътрешната сила да останем непоколебимо верни на Бога и на себе си. Не трябва да правим компрмис със себе си и с нашите цели. Избраните ценностите ще определят и това, как ще живеем живота си. Не можем да предвиждаме всичко, но можем да се подготвим с предварителното решение какво бихме (или пък не бихме) направили при определени обстоятелства. Принизените стандарти допускат лекомислен живот. Широко разпространените светски ценности пречат да достигнем своя пълен потенциал. Понякога, дори ценностите в нашите семейства или съществуващи приятелства могат да попречат, да се разгърне това, на което сме способни. Затова, нека Божието слово да бъде нашият единствен стандарт. Съфорумци, какво мислите за това ?
|
Нашият характер ...
