@Prokimen
понеже гледам от мой пост цитираш - само да спомена, че цитираш Алиса .... просто да не стане грешка нали.

Инак съжденията ти ми харесват - особено следното
забелязал съм единични случаи, не превишаващи бря на пръстите на едната ми ръка, когато действително някой е загрижен за своето духовно усъвършенстване.
дори го бях споделил някъде из клуба. Макар и да не съм християнин, наблюденията ми водят до този извод.

Относно въпроса - накратко според мен.
къде е границата на критичността и откъде започва определението клюка?
от невъзможноста да сдържиш злорадството - клюката се случва, когато човек настоятелно търси оправдание и оневиняване на себе си. Това, което ти се иска, но по една или друга причина не можеш да си позволиш - това е най-вече темата, която подхваща и интригува клюкарстващия. Забелязал съм, че дори в това (клюкарстването) има нещо, като мода - не се подхваща коя да е тема и обект за обсъждане, макар да има много, а само точно определени и другите някак си не са им интересни. Примерно: шушу-мушу за парите на някой си, опитваш се да изместиш разговора да речем относно любовницата му "о да и това" съгласяват се на бързо и пак продължават за парите му .... значи ясна работата.