Думите на майка Тереза представляват практична мъдрост.
ахам - я малко да поотрезнеем и да видим.

Хората са неразумни, нелогични и егоцентрични. Обичай ги, каквото и да става!
егоцентризма няма нищо общо с нелогичноста - как ще ги обичаш, ако не обичаш себе си. Това е голямата грешка, която се прави - Исус е казал първо обичай себе си, човек не може да обича другите без да обича себе си, но хората масово се втурват да обичат другите, надявайки се, че така правят добро, от тук става ясно от къде идва следващата сентенция.

Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли. Прави добро, каквото и да става!
алтруизмът е егоизъм, но с краката на горе.

Ако успееш, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове. Стреми се да успееш, каквото и да става!
ма разбира се, какво по-практично от това - пълна нелепица.

Доброто, което правиш днес, ще бъде забравено утре. Прави добро, каквото и да става!
тука направо се оплакваме - щяло да бъде забравено утре, е и? Доброто не се прави, то си е.

Честността и откровеността те правят уязвим. Бъди честен и откровен, каквото и да става!
предпочитам да взема практичния съвет на Галилей - да си уязвим е едно, да си инат е съвсем друго.

Онова, което си градил с години, може да бъде разрушено за една нощ. Продължавай да изграждаш, каквото и да става!
това бива - не е чак толкова практично, защото ако не си почиваш от време на време, в крайна сметка наистина никаква няма да я изградиш.

Хората истински се нуждаят от помощ, но ще се нахвърлят върху теб, ако им помогнеш. Помагай им, каквото и да става!
това е възможно най-непрактичното от всички - нека ти разкажа един анекдот.

Ето какво се случило с деветокласничките в едно църковно училище. Класът изучавал християнската любов и какво би могла да означава за тях, и живота им. Най-накрая заключили, че християнската любов предполага да направиш за някого с обич нещо, което не би искал. Децата са много интелигентни, тяхното заключение е съвършенно вярно. Учителят предложил през седмицата те да тестват заключението си. Когато се събрали на следващата седмица, учителят ги попитал да разкажат. Едно момиче вдигнало ръка и казало:
- аз направих нещо.
Учителят отвърнал:
- прекрасно! Какво направи?
- ами - рекло момичето - в класа по математика има едно шантаво момиче.
- шантаво ...?
- ами да, разбирате ли, смахнато, нали знаете има "четири глави и три леви крака", несръчна е и когато идва на училище всички казват: "ето я оная шантавата". Тя няма никакви приятели, никой не я кани на партита, разбирате ли, такава е една тъпа.
Учителят казал:
- мисля, че разбирам какво имаш предвид. И ти какво направи?
- ами с това момиче, сме в един клас по математика и на нея й е трудно. Аз съм доста добре с математиката, за това предложих да й помогна с домашното.
- чудесно - казал учителят - и какво стана?
- ами помогнах й и беше забавно, тя не спря да ми благодари, но сега не мога да се отърва от нея!

Ако правиш нещо по задължение, без да ти харесва, а просто като задължение, то рано или късно ще бъдеш уловен, и ще ти бъде трудно да се отървеш от него. Така, човек натрупвайки в живота си правенето на неща, от които всъщност иска да се отърве, значи живее неинтелигетно и в крайна сметка, ще се докара я до невроза, я до психоза някаква, или подобни състояния.

Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне. Дай му го, каквото и да става!
защо - това пак ли по задължение, от какъв зор, изобщо каква е тази мания все да се прави добро, да се дава помощ, все едни такива недодялани истории, които са ни докарали една камара бели, пишман да станеш от добродетелни хора. Никаква практичност не виждам в това - напротив само вреди.

Да се учим от децата ни е препоръчал Исус - я да видим, какво можем да научим от децата.

Едно малко дете си говорело с майка си и тя му рекла:
- винаги помни да помагаш на другите.
А детето попитало:
- и какво ще направят другите тогава?
Естествено майката отвърнала:
- и те ще помагат на другите.
Детето казало:
- това ми се струва странна схема. Защо не помагаме сами на себе си, вместо да изместваме всичко и да усложняваме ненужно нещата?

В днешния свят само наблюдавам как едни нещастни хора, помагат на други нещастни хора, слепци водят други слепци - та каква помощ можете да окажете? Това е една твърде опасна идея, господстваща векове наред.

В едно малко училище, учителката казала на децата:
- поне веднъж седмично трябва да правите по едно добро дело.
Едно момченце попитало:
- само, моля, дайте ни някакви примери за добри дела. Ние не знаем, кое е добро.
Тогава тя казала:
- например, някоя сляпа жена иска да пресече улицата. Помогнете й да го стори. Това е добро дело - добродетелно.
На следващата седмица учителката попитала:
- някой от вас сети ли се да направи онова, което ви бях казала?
Три деца вдигнали ръце, учителката рекла:
- това не е добре. Почти целия клас не е свършил нищо. Хубаво е, че поне три деца са направили нещо добро.
Та попитала първото дете:
- ти какво направи?
- точно, каквото ни казахте: помогнах на една старица, която беше сляпа, да пресече улицата.
Учителката отвърнала:
- това е много добре. Бог ще те благослови. А ти какво направи? - попитала второто дете
- същото, помогнах на една сляпа възрастна жена да прекоси улицата.
Учителката започнала леко да се обърква. От къде ги намериха тези слепи старици? Но градът бил голям, възможно е да са срещнали две. Тогава попитала и третото дете, и то казало:
- и аз направих точно същото, което и те, помогнах на една сляпа жена да пресече улицата.
Озадачена учителката попитала:
- но от къде намерихте три слепи старици?
Те рекли:
- нима не разбирате - слепите старици не бяха три, а само една. И беше толкова трудно да й помогнем да пресече улицата! Тя ни биеше, викаше, крещеше, защото не искаше да пресича, но ние бяхме решени да извършим някое добро дело, въпреки че се насъбра тълпа и хората започнаха да ни се карат. Ние обаче им казахме: "не се притеснявайте, ние ще я преведем отсреща"

Известния суфи мистик Баязид Бистами е написал в автобиографията си:
"Когато бях млад, в основата на всичките ми молитви беше желанието да помагам на хората по света и да го променям към по-добро. Молех се "Господи дай ми сили да променя този свят". Всичко ми изглеждаше погрешно, бях революционер по дух и исках да променя нещата.
Когато съзрях, започнах да се моля по следния начин: "изглежда искам твърде много, животът се изплъзва м/у пръстите ми, минал съм почти половината, а не съм променил към добро дори един човек. За това Господи, моля те, помогни ми да променя поне семейството си!"
А когато остарях и осъзнах, че дори да променя семейството си е твърде много, тогава разбрах, че ако променя самия себе си, това вече е предостатъчно. Сега се моля така: "Господи вече разбрах и искам да променя самия себе си, да бъда по-добър, позволи ми да направя поне това"
И Бог ми отвърна:
- нямаш вече време, трябваше да мислиш за това в самото начало ........."