|
Става дума за сцена от филма "Евангелие според Матей" на Пазолини. Викът на Христос, не си спомням дали имаше такъв при забиването на всеки пирон, във филма е отчетлив и е резултат на цялостно ангажиране на личността му в израза на телесната болка, обединена с душевната. Той (викът) е предшественик на чувството на богооставеност, обхванало Христос непосредствено преди смъртта му. Тогава, за разлика от вика, отчаянието получава словесен израз: "Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?", т.е. става дума за една градация - нарастване и структуриране на първоначално по-примитивното страдание, в такова, което вече не може да се удържа да не се изрази с думи. Това, което искам да отбележа е, че думите (словото) може да увенчаят, така да се каже, максималното страдание, да станат негов краен израз и същевременно да са способ и възможност за неговото облекчаване. Една от върховните роли на словото, по-точно на Божието слово, е посочена от апостол Павел:"12. Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни." (Евр.4)
Разбира се, словесността, за която пиша в съответния аспект, има и своя контрапункт: мълчанието, страданието, което от вика не изминава пътя до словото, а потъва, застива в безмълвието и може би се разваря в него.
Редактирано от _maycal на 01.06.12 01:45.
|
Викът на Христос при приковаването му на кръста
