Опитвам се в много сбита форма да кажа най-важното, и понякога просто си се пръкват допълнителни темички от този бульон :)


"Но все пак да пробвам от друг ъгъл - защо лично ти не приемаш, че религията има по-скоро описателна стойност, отколкото обяснителна?"

Напротив, точно до такъв извод стигам. От друга страна обаче, религията има претенцията на мироглед, а една от важните характеристики на мирогледа е да обяснява как стават нещата. И тука се стига до това - "защото има Бог", "защото Бог върши" и подобни катинари, които заключват обясненията в недостъпна стаичка.

Въпросите за безкрайността и безначалността са интересни. И тук се намесват много догмати на религията, които реално от микъде не следват. Бог е сътворил света? А какво е "свят"? Тази материална съвкупност която наблюдаваме около нас? А "сътворявам" какво означава? Правя нещо от друго нещо, нали? Да, ама не, започва едно усукване, материята била създадена от нищо (!). Имало е ереси че Бог се е самосътворил от нищото, и т.н. Т.е. наблюдаваме едно подостряне на догматите за постигане на някаква цел, а основната цел може да бъде една - логическа непротиворечивост на последващата конструкция, иначе някой по-интелигентен философ просто ще бутне на шега изграденото християнство :) Но това "подостряне" на постулатите неминуемо представлява творчество извън базата, Писанието. И започва самоподдържането на системата - Светият дух е вдъгновил тези, дето острят догмите :) Една такава система може да тръгне във всяка посока, ето, тръгнала е в тази, в която я виждаме сега.

Малко се отклоних от въпросите за безначалността, но мисълта ми беше, че Библията не изключва "създаване на материята" да е синоним на "преобразуване на субстанцията от една в друга, по-осезаема форма". Умишлено ползвам 'субстанция', за да подчертая разликата между материята като философска обща категория, включваща всичко, което съществува и взаимодействува, и материята като веществена, осезаема форма, частен случай на субстанцията (а и в различни езици често тези термини се обозначават с една и съща дума). За това говорихме в една съседна тема. Идеята е, че щом Бог има качество несътворимост, няма причина и други същности да имат това качество, в частност материята. И изречения от рода на "той сътвори всичко" да се ограничават до смисъл "всичко осезаемо", т.е. лежащо на веществената форма, но не и самата материя. Тук се вижда че "свят" изисква уточнена дефиниция.

Проблемът със началото на времето също изпъква в тази тема за началата :) Времето е подредба на събития, най-грубо казано. Ако то има начало, това означава че Бог не е вършил нищо преди това начало, най-малкото нищо, което да създава причинноследствени връзки. Демек цяла вечност не е съществувал (защото същвствуването се проявява чрез създаването на причинноследствени връзки, човешкият смисъл на 'съществуване'). Ако този термин има някакъв Божи смисъл, той няма значение за нашият разговор - за човешкото разбиране това води до възникване на Бог заедно с времето, т.е. заедно със света, който Той би трябвало да е създал. И започва една... Малко на тъгадък си изложих тука мислите, извинявай. Може по-нататък да си отворим някоя тема за доизясняване на детайлите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите