"сиреч, едно напълно изминало (завършено) Дено_нощие. "
Което е лишено от смисъл в момент в който липсват причинителите на ден и нощ. Тоест, имаме пълна свобода да влагаме каквото си поискаме като смисъл на денонощие в даденият контекст. Буквалистиката тук издъхва, защото няма на какво да стъпи.
"Това е така, за да не би някой да вмени на материята, като за единствена първопричина за времето, а не Самият Творец,"
Ти май възприемаш времето като някаква същност, която се нуждае от някой, дето да я бута :) Не така бе, Ежко, не стоят така нещата. Времето е отношение на подредба на случващото се, по предходност и продължителност. Тоест Бог може да си бута материята да се движи, времето само се получава като подходящ разрез/проекция на това движение.
Но в случая дори не говори за това "кой движи времето" :), говорим за продължителност на времеви интервал. Използуването на името 'денонощие' там дето няма мерило за ден и нощ само води до объркване, но в никакъв случай не задава големината на интервала.
"Слънцето, Луната, звездите са само знакове, а Първопричина и Двигател на времето е Самият Творец. "
Твореца може да влияе на хода на времето, но не участва като двигател на времето. Той просто е навил пружинката, след което може със скръстени ръце да си се кефи отстрани как сам си цъка механизма, и от време на време да слага пръста си на трансмисията да я позабавя малко. Но не върти непрекъснато манивелата с пот на челото
Без знаковете няма денонощие, нали?
Човек е 80% вода. Ако няма мечти или цели в живота, това е просто една вертикална локва.
|