"Те това казвам и аз, но ти забелязвам (или поне така ми изглежда от страни), че тънко го премълчаваш и/ или забравяш да го припомняш на съклубниците"

Ами това е фундаментално положение, такива неща трябва да се знаят преди изобщо да се намесва науката в каквото и да било :) и не трябва да се натякват непрекъснато.


"Нека се взема превид и това, че все пак в основата на всички знания и построения на науката стоят аксиоми и постулати, приети на вяра, т.е. недоказуеми положения"

Не е така. Това са недоказуеми, но потвърдими предположения. Доказване всъщност означава, че имаме потвърждение във всяка възможна и мислима ситуация, което на практика изисква безкрайни ресурси и време, т.е. е теоретически невъзможно. По тази причина аксиома във физиката (за разлика от математиката и религията :) е твърдение, което може да бъде потвърдено и се потвърждава във всички случаи, при които е изискана и е възможна проверката. Един случай да има в който проверката пропада, и аксиомата бива отхвърлена.

Вярата тук е силно ограничена - тя се състои не в това, дали даденото твърдение е вярно или не (имаме експеримент който да отсъжда), а в каква област се простира верността му. Допускането за вярност на дадено твърдение извън обсега на практически извършените му проверки е това, което единствено дава предсказателната възможност на една теория (защото покрива област, която още не е изследвана с експеримента). Ако теорията се ограничи само до сигурните проверки, това ще е една скопена, само описателна теория без никаква полза от нея. И разбира се, тази вяра винаги лежи под сатъра на експеримента, който може да отсъди дали е била градивна или само наивна.

Случаят с М-теорията е малко по-особен. Там засега не може да се очертае ясна аксиоматична група, която да поражда теорията. До голяма степен идеите там са, така да се каже, екстраполация на идеи от работещите дялове на физиката, като теорията на относителността, симетриите, методът на калибровъчната инвариантност и др. Това е, така да се каже, обединена теория, която работи и за области, оказали се гранични както за теорията на относителността, така и за квантовата теория. Засега имаме ред теоретични предсказания, които дава тази теория, и които евентуално при добър късмет могат да се проверят:
- Големият адронен колайдер може да се окаже достатъчно мощен, за да произвежда суперчастици, предсказани от суперструнната теория (както и от други суперсиметрични теории).
- възможно е серия от допълнителни експерименти (например върху неутринната поляризация на Южния полюс) да открие присъствието на мини черни дупки и други странни обекти чрез анализ на аномалиите в космическите лъчи, чиито енергии могат да превишат лесно тези на LHC, което също се предлага от струнната теория.
- за след няколко години се подготря проектът LISA, който може да се окаже достатъчно чувствителен, за да се проверят няколко теории за „положението преди Големия взрив“, включително и версиите на струнната теория.
- струнната теория прави специфични, проверими предположения за физическите свойства на тъмната материя, и много лаборатории се опитват да я открият и изучат.
- изследват се наличието на по-висши измерения чрез проучването на отклонения от прочутия закон на Нютон за обратните квадрати в милиметров мащаб. (ако има висши пространствени измерения, то тогава гравитацията трябва да се намалява по различен закон от обратния квадрат.)

Получаването на положителен резултат за коя да е от тези ситуации ще е сериозна стъпка към струнните теории. Засега те остават само хипотези. Каквито всъщност са били и повечето значими физически теории в началният си стадии, както теорията на относителността, така и квантовата механика. Така че нямаме основание да изхвърлямне нищо на боклука, просто трябва да помним кое е хипотеза, кое е доказателство, какво имаме и какво очакваме.

Човек е 80% вода. Ако няма мечти или цели в живота, това е просто една вертикална локва.