Петте пътя към Бог
Тома Аквински


I. Необходимост от докаателство за съществуването на Бога.

Прочутите "5 пътя'' се въвеждат с въпроса дали изобщо е необходимо доказателство за съществуването на Бога, дали същността на Бога не е известна от самосебе си. Нещо може да бъде известно, но не и за хората, а може да е известно от самосебе си и за хората. Изразът "Бог съществува" е известен от самосебе си, същността и съществуването на Бога са тъждествени, който е разбрал понятието за Бога не може да се съмнява в неговото съществуване.

II.Петте пътя към Бог


1.Тези тезиси на Св, Тома идват от традицията и показват по 5 начина, че Бог съществува

а) Първия е най - очевидният и изхожда от движението, схващано в най - широкия смисъл като преход от възможност към дейсвителност. Опитът ни учи, че в света има движение, защото нищо не може да бъде едновременно и в едно и също отношение движещо и движено. Необходимо е да стигнем до някакъв първодвигател, който сам не получава движението си от никъде.

б) Вторият път изхожда от действащата причина.
В естествените неща има някакъв ред на действащи причини. Не откриваме нещо да е съществена причина на самото себе си. Невъзможно е да се отива в реда на действащите причини до безкрайност. Ако отпадне причината, ще отпадне и следствието. Ако при действащите причини се отиде до безкрайност, то не би имало първа действаща причина, няма да има и следствие. За това, това е погрешно мислене и се приема някаква първа деистваща причина, която наричаме Бог.

в) Третият път е докзателството за необходимосъществуващото.
Сред нещата откриваме такива, които могат да съществуват и да не съществуват, защото възникват и предхождат. Те не могат да съществуват винаги, защот онова, което може да не съществува, някога не съществува. Щом обаче всички може да са несъществуващи, някога изобщо не е имало нищо. Ако това е истина и сега не съществува нищо, защото небитието е налично чрез някакво битие. Ако няма битие, нищо не може да съществува. Следователно не всяко битие е възможно, а по скоро трябва да е необходимо, трябва да се допусне нещо необходимо само по себе си, и което няма причина за необходимостта си от другте, а само е причина за необходимостта на другите и него наричаме Бог.

г) Четвъртият път е доказателството за степените на битието.
Нещата установяваме повече или по - малко топло, възвисено и др.Повече или по - малко казваме за различни неща, доколкото те в различна степен се доближават до максимума на въпросното битие. Извода е че има нещо, което е най - истинно, най - добро, най - възвишено и в максимална степен същесвуващо, следователно това нещо е причина на битието, благостта и всяко съвършенство на съществуващите неща и него наричаме Бог.

д) Петият път включва въпроса за разпореждането с нещата.
Ако лишените от познание неща действат целесъобразно, тогава трябва да съществува някакво разумно същество, ориентиращо всички неща в природата към целта и него наричаме Бог.

Извод:
В основата на петте пътя стои трансценденталното определение на битието като конкретно съществуващо. Ние не можен да знаем какео Бог е. Бог е принципът на всички начини на битието и остава недостъпен за мисленето на човека. Висшето и последно човешко богопознание се състои в разбирането за умонепостижимостта на Бога.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите