|
От време на време се надига благочестивият въпрос какви са Му на Христос различните християнски изповедания или деноминаци.
Дайте да уточним нещо чисто исторически.
Христос поставя началото на едно учение, което излиза извън рамките на еврейския народ и се превръща в огромна религия, разпространена между много народи. Още в първите векове след Христа, докато християните все още са преследвани, те въпреки всичко стават все повече на брой.
Всяка християнска община в даден град на Римската империя (защото оттам произлиза християнството изобщо), на Армения или Етиопия си има своите местни особености, но всички те заедно съставляват Църквата. Христовата Църква на Земята е една. Няма много църкви.
Затова и когато християните започват да се организират в по-големи единици от обикновената градска християнска община, техните епископи се събират и заявяват, че Църквата по принцип е една, "вселенска" (тоест световна), съборна, апостолска (защото произлиза от Христовите апостоли) и така нататък. При всички случаи тя е една.
Ние говорим, разбира се, за "Църквата в София" или в Пловдив, за Гръцката или "Грузинската Църква", но по-скоро трябва да се подразбират "делът на Църквата в София" или "делът на Църквата в Грузия".
Църквата в своята цялост от вярващи първоначално се е самонаричала с много имена на гръцки и латински: ортодоксална (или "правилно славеща", православна), католическа (или "универсална", всеобща), икуменическа (или "вселенска", по-точно световна), апостолска (заради произхода си от Христовите апостоли).
Всяка една група от вярващи християни е вярвала искрено, че споделя истинското Христово учение и че съставлява просто част от тази единна, вселенска, апостолска, съборна, православна и католическа Църква.
Винаги, когато са възниквали спорове по верски въпроси между християните, всяка страна по спора е смятала, че защитава не просто своите права, а именно целостта на Христовото учение.
Всяка една християнска общност, влизаща в спор с друга християнска общност, защитава себе си като част от цялостната Църква, която е едновременно право_славеща и католическа. Това се нарича универсализъм на християнството. Не може да има частно християнство, нито християнство на дадена малка общност. Християнството е едно за всички, Христос е един за всички и Неговото учение е еднакво за всички. Или поне така би трябвало да бъде. Във всеки случай така са вярвали старите християни.
Така че и до днес големите, стари християнски общности продължават поне донякъде да поддържат това убеждение. Римокатолиците вярват, че са и православни. Източноправославните вярват, че са и католици. Дори Англиканската Църква се самонарича англо-католическа и говори за "ортодоксия", тоест за "православност" на учението си. Арменската и Етиопската общности, които отдавна са се отделили от гръкоправославната, продължават да се смятат за православни.
Разбирате ли, работата не е в етикета, а в идеята, че християнството е едно и неделимо по принцип. Всяка една общност, която схваща себе си като отделна, като самостоятелна - тя вече не е част от цялото. Тя се самоотделя от Църквата и с това сама спира да бъде Църква.
Така че за старите християнски общности няма такова нещо като "деноминации". Има само постоянен стремеж към удържане на ортодоксията и на католичността.
Всичко това е напълно забравено от всевъзможните крилца и перца християни, нароили се в Германия и Британия след Реформацията. Оттук прозтичат какви ли не "църкви". И се започват едни деноминации и деноминацийки, които ту се побратимяват, ту се отхвърлят, ту си измислят цялото християнство отначало - без изобщо да взимат предвид какъвто и да било християнски живот преди това. Което, впрочем, е отдалечаване от Христа, защото се отдалечава най-често и от апостолите Му.
В това отношение въпреки разликите помежду си халдейците, маронитите, арменците, етиопците, (гръко)православните, (римо)католиците и англиканите са се запазили близо до най-ранната, апостолска Църква. Затова и въпреки всичко например взаимно си признават действителността на Кръщението. Взаимните обвинения в ерес и схизма са едно, но неделимостта на Църквата е нещо съвсем друго.
Тъй че на всеки нереформиран, стар християнин му е доста забавно, когато някой новоизлюпен реформист започне да обяснява как Христос не Се интересува от деноминации, изповедания, православие, католицизъм и прочие.
Да, Христос не Се интересува от деноминации. Но Христос определено е завещал на апостолите Си една Църква и в техните ръце тя е била ортодоксална, цялостна и католична. Била е Църквата с главно "ц", била е идеалът за християнска общност. Неделима в самата си основа. Право_славна в самия смисъл на думата. Затова и ранните схизматици и еретици, все пак пазейки спомена за тази апостолска действителност, са продължавали да претендират, че са именно православни и католици. Всъщност до единайсети век "православие", Хрлистиянство" и "католицизъм" означават на практика едно и също: това са просто понятия, които обозначават, от една страна, точността на Христовото учение, а от друга - целостта на Църквата.
Доколкото Христос определено познава Бога (тоест познава Себе Си), Той е правилно_ славещ - няма и как иначе. Нали е авторът на Господнята молитва "Отче наш". Доколкото Му е дадена всяка власт на небето и земята, Той е и католичен, всеобщ, универсален, вселенски, икуменичен (в точния смисъл на думата).
Така че, моля, не бъркайте деноминацийките с православността като идея. Можете да отречете, че източноправославните общности са православни в точния смисъл на думата. Но християнинът на всяка цена трябва да се опитва да бъде право_славещ, дори и ако не влиза в гръкоправославните храмове. Надявам се да съм се изразил ясно.
Повече лая
|
"Деноминации", "общности" и "църкви"
(Демодератор)
