Искам да споделя нещо от студентските си години. По това време на възрастта, все търсим нещо, всичко ни е интересно. Поне при мен беше така. Та един ден срещнах мой братовчед, много весел младЕЖ и ми каза, че станал вярващ. Ако това толкова щастливо и отдадено на всякакви удоволствия същество ме бе запознало с извънземен, не бих се втрещил толкова, колкото, когато изрече тия думи. Беше много въодушевен. Аз много обичах този братовчед и винаги, когато сме били заедно, сме си умирали от смях и все тънехме в какви ли не щуротии. И сега не му костваше много да ме навие и аз да се кръстя. Много резервиран обаче, аз все пак отидох в една квартира, където щяла да се събира тяхната църква. Насъбраха се младежи, дойде и техния пастор. Той също беше младо момче и всички горе долу бяхме на една възраст. Имаше още двама като мен, искащи да се присъединят към църквата. Те, църквата, направиха кръг, а тези, двамата, влязоха вътре в кръга. Аз не поисках, пожелах първо да погледам. Църквата запя някаква песен на непознат за мен език, а пастора от време на време усилваше пеенето. Изведнъж спря и се вгледа в мене. Спряха да пеят и останалите. Попита ме наистина ли не искам да се кръстя. Отклоних, като казах, че ще изчакам. А той каза: „ Но Той те иска!“ Всички зашушукаха, а аз бая се притесних. Пастора пак започна да пее и спря. Рече ми или да си ходя или да вляза в кръга. Братовчед ми ми помаха с ръка и каза с устни - влизай. Мечка страх, мене не , рекох и коленичих в кръга. Църквата пак запя и пастора почти веднага се провикна: „ Алелуя, такова приемане не ми се беше случвало! Той беше приет още щом влезе в кръга!“ „ Алелуя“ казаха останалите. После пяха още песни и разговаряха. А мен ме изпълваше много странно усещане, сякаш хиляди иглички ме бодяха на всякъде.
От тогава измина много време. Моя път пое в друга посока, а братовчед ми замина за САЩ с някаква тяхна църква. Повече не се видяхме с него. Все си мислех през това време, че това беше някаква младежка авантюра и кокетничене с християнската църква, но бих искал да попитам за вашето мнение за тази случка. Този, техния пастор, мисля, че не беше завършил никакво църковно у-ще, но не съм сигурен.