"Исус е смъкнал бог от небесата и е казал "във вас е царството божие" - съществуванието не е само видимото с очи, човекът е част от самото това съществувание, човекът не е сам, той не е нещо изоставено на произвола и случайноста, не е някакъв каприз на природата, разделянето на "под" и "над" е илюзия разчитаща на правото на по-силния. Няма нужда да се доказва човека, като по-силен от нещо друго, за да получи валидация за съществуането си - достатъчно е само да постигне хармония, тогава сам разбира, че бог винаги е бил до него, със него и във него. "

Даа ... тук мога да се съглася с теб. Разбира се, че не става въпрос само да имаме някой "над нас". По-скоро мисълта ми беше за всичко това, което казваш. Да, човек си намира мястото в Бога - който е любящ баща, приятел, макар и също господар (на нас и на вселената). Той е всичко в края на краищата ...