Светът никога няма да остане без религии - това е просто невъзможно.

Но ето ти сам казваш нещо, което за мен е типична грешка - да оставим настрани, че религията не е идея, в смисъла на идеология, но допълнителното натоварване, че има някой над теб, за мен е против религията. Докато чувстваш, че има някой над теб е невъзможно да се почувстваш свободен - според мен не това е заложено в библията и в религията. Особено в днешния свят има толкова много над теб - имаш общинари, които са над теб, има данъчни, има полиция, има прокуратура, адвокати и съдебна система, има парламентарна управа, има военни, има богаташи, има вип персони, има банкери, има индустриални магнати, има (холивудски) звезди ..... толкова много хора и неща има над теб, а накрая като ти цъфне и един Бог, който е най най над теб и ти се отщява от всичко, толкова много контрол, подтисничество и съображения ....... побъркващо е.

Няма нужда от още някой над теб - човекът има нужда от някой до него, със него, от приятел, който е с него винаги, всякога и навсякъде, дори след смъртта. Брачната церемония завършва с "да се обичате, докато смъртта ви раздели", но това все още не е любов - смъртта е безсилна пред любовта към бог, нищо не може да ви раздели, смъртта е прагът, който се прекрачва, тя е окончателното доказателство за любовта ти към бог. Религията не поставя човекът под бог - религията просто разказва нещата такива каквито са, независимо дали ни харесва или не, та колкото и горчиво да звучи, религията поставя човекът на мястото му, а именно човекът е никой пред мащабите на съществуванието, дори може да се отиде по-далеч, не никой, а нищо, по е дребен и незначителен дори от прашинките пясък, по които стъпва. И човекът малко или много осъзнава това си положение, до такава степен, че създава един хаос от отчаяние и се изгубва в него - така човекът попада в мрака и като естествен резултат, приема, че всичко е приключило, че един вид няма измъкване от ситуацията.

И тука вече идва значимоста на религиите - без Исус, без Буда, без Мохамед, без всичките месии, човечеството едва ли щеше да просъществува дълго, защото те са носителите на светлината, те са вестителите на бог. Има едно 20-тина имена в историята ни, които ако ги премахнем и всичко загубва смисъл - дори не можеш да си представиш как ще стигнем до тук без тяхната роля. Исус е смъкнал бог от небесата и е казал "във вас е царството божие" - съществуванието не е само видимото с очи, човекът е част от самото това съществувание, човекът не е сам, той не е нещо изоставено на произвола и случайноста, не е някакъв каприз на природата, разделянето на "под" и "над" е илюзия разчитаща на правото на по-силния. Няма нужда да се доказва човека, като по-силен от нещо друго, за да получи валидация за съществуането си - достатъчно е само да постигне хармония, тогава сам разбира, че бог винаги е бил до него, със него и във него.

Руми е написал:
"След всяко "О, Господи!", което изричаш, стои едно хилядократно "Тук съм!" "

--------------------
.... не заслужавам!