Връщането е невъзможно - единственото, което е възможно да се случи е да се повтаря, да се задържи постигнатото ниво, също като в училище, или ще преминеш от втори в трети клас или ще повтаряш втори, но не можеш да се върнеш в първи, вече си го минал.

Въпроса изобщо не е до хората, а до самите духовни традиции - това, че хората им обръщат гръб не значи автоматично, че потъват в мрак, дори по-скоро означава, че самите традиции вече не работят и точно те затъват.

В днешния свят хората са значително по-слабо войнствено настроени - обикновенните хора търсят заравяне на томахавките, а много добре знаем, какво са причинили и уви все още причиняват същите в ръцете на уж религиозни водачи. Все повече хора не искат проблеми на религиозна основа - религиите твърде много се опорочиха, вече не носят светлина, а човеконенавистничество независимо на какъв предразсъдък, бил той верски, етнически и т.н.

Всъщност традициите е доста въпросително доколко са успяли да издигнат човека от животинското му ниво - това е благодарение на месиите, а не на традициите. Проблема с традициите е именно откъсването - няма нужда от откъсване, има нужда от узряване, откъсването е усилие, то е насилническо, в помоща, в религията няма насилие, плодът като узрее сам ще падне.

Не съм съвсем съгласен с тезата, че човечеството потъва в мрак - в момента според мен, живеем във времена, където приоритет имат технологичния и научен прогрес, на който хората обръщат повечко внимание, но като всичко преходно и това ще отмине. А религиозните водачи е крайно време да обмислят ученията си, защото в момента изобщо не са за пример и подражание - фактически, заради тях хората странят от религиите, а не заради самите религии, проблема не е в обикновенния човек, на друго място е.

В известен смисъл има и друго - твърде многото цивилизованост, прекалената технологичност, цялата тази забързаност, в която сме закрачили всички, в даден момент идва въз тежка и неестествена за човека. Бетони, заводи, автомобили, небостъргачи, магистрали, неонови лампи, гъч от народ - погледни ежедневието на съвременния предимно западен индивид, всичко това е неестествено, колкото повече човека се откъсва от природата, толкова по-рязко свива после към нея. Казват, че преди хиляди години е било достатъчно човек само да си затвори очите, за да изпадне в медитация - в днешно време медитацията е добре забравена, преди хиляди години, човека е бил естествено молитвен, защото е действал повече от сърцето си, отколкото от главата си, в днешния свят главата е непрестанно ангажирана, дотолкова се натрупва стрес, че в развитите държави, фармацевтиката печели основно от транквиланти, защото човека вече забравя и съня, първо е забравил медитацията и молитвата, сега вече забравя и съня.

А природата - срещу нея никой, никога не е успял да върви за дълго, колкото повече бягаш от природата, или се противопоставяш на природата, толкова по ответен удар ще си нанесеш. За това от друга страна, човека съвсем в реда на нещата търси да се върне назад към животинското, но фактически несъзнателно или не, човека търси да намери изгубеното т.е. природата и естеството си. И тука става интересното, че ако погледнеш отстрани, няма как да не забележиш, че човечеството всъщност търси религията по доста по-естествен, интимен, а не проповеднически, външен начин, както е било до сега - разбира се това е риск, защото съществува реалната възможност, да си счупим главата веднъж завинаги, но и пак така има пробив за възможноста да се роди истински обновен и обогатен религиозен порив.

п.п. @ъглишв - знаеш много добре за "педофилския" скандал във Ватикана, из всякакви новинарски емисии го писаха.

--------------------
.... не заслужавам!