|
Тема |
Малко общи приказки [re: Aлekc] |
|
Автор |
ъглишв (Демодератор) |
|
Публикувано | 09.04.12 14:06 |
|
|
Ами какво да се прави...
Отминали са дивите времена на големите идеи. Хората искат просто да си карат кефа. Само джихадистите все се опитват да си доставят по-силни емоции от обикновената "духовна романтика", но тяхното е грозна карикатура на средновековния газават, в който поне е имало някаква доблест.
Какво ни остава? Да се придържаме съвестно към Пътя на чорбаджи Марко и с възхищение да четем за живота на великите хора от миналото. Това никак не е безмислено, но просто не може да задоволи по-простоватите хорица, които имат нужда от по-силни гъдели.
Който си въобразява, че е духовно напреднал, се заблуждава. Впрочем, колкото и глупаво да звучи, напоследък смятам, че такова нещо като "духовен напредък" всъщност не може да съществува. Може да има само най-обикновена добродетел. Или пък някаква храброст. Евентуално - известна самодисциплина в трезвост. Днес обаче и трите не са на мода. Просто няма каузи за тях. Това прави живота скучен и кара хората да се залъгват с разни псевдодуховни търсения. Или пък направо да го удрят на чалгия.
Но все пак няма такова нещо като край на историята. Такива мътни времена са нестабилни. Ще мине време, ще се появят нови големи идеи, за добро или за лошо. Тогава ще се появят нови вдъхновители, нови светци и нови водачи. И това ще е по-добре от нищо. За съжаление, с големите идеи си вървят и големите кланета.
Междувременно си седим, клатим си краката по форуми и седенки и чакаме някакви нови варвари да залеят света с кръв и нови откровения.
Ако ще възкресяваме добрите нрави, би трябвало тутакси да се откажем от всяка толерантност. Да обявим нацията и Църквата за светини, да прогоним имигрантите, да потиснем педерастите, да запушим устите на инакомислещите и весело да се отдадем на страсти, борби и завоевания. Само в свирепи времена се раждат големи хора и големи мисли.
Но няма смисъл от такива призиви по форумите. Ако старата ни цивилизация е жизнена, тя неминуемо ще се отърси от смъртната си леност и покрай всичко друго ще запази и религията си. Ако пък не е жизнена и на старата ни вяра й е писано да се загуби заедно с останалите западни традиции - е, тогава по-добре това да става по-бързо. Светът при всички случаи ще се обнови още веднъж, както това е ставало много пъти досега. Въпросът е - в коя посока. А кой ще застане на страната на новия творчески хаос и кой - на тази на добрия стар свят... е, това е въпрос не само на лични предпочитания, но и на чувство за принадлежност.
Знам, сега някой ще каже, че това не е християнски възглед. Може и да не е, не претендирам за крайна последователност. Всъщност сега чета Йошикава и за пореден път съм под влияние на суровия чар на бушидо. Мисля, че намерих нещо ценно в това.
Повече лая
|
| |
|
|
|