Според мен основният проблем е, че човечеството масово и с нарастваща скорост губи интерес към обективните ценности, към познанието на Истината като цел.

Вместо това започва да доминира стремежът към максимално интензивен субективен кеф. Животът и без това е кратък и несигурен, важното е да изсмучем от него всичко, каквото можем - все едно дали с алкохол, със "секс, наркотици и рокендрол", или чрез колективен религиозен или псевдорелигиозен екстаз.

Има ли живот след смъртта, "Бог, свобода и безсмъртие" и т.н? Какъв е смисълът на нашето съществуване и в частност на нашето земно съществуване?

Интересни теми за остроумно чесане на езиците, нали?

Като умрем, ще разберем. А дотогава да се наслаждаваме на живота както можем и доколкото можем.

Един от най-големите езотерици на миналия век, розенкройцерът Ян ван Райкенборг (1896-1968) пише по този повод през 1950 г. следното:

Човешкото съществуване обикновено се намира изцяло под знака на борбата за битов живот, в "прекараване на времето" и евентуално малко духовна романтика - всекиму според потребностите.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.