Понякога раздъждавам по този формален логически начин, за да намеря обща пресечна точка между твоя и моя начин на разсъждение.

Сигурен съм в Бог, а за лъжите на хората, кой откъде произхожда, ами тези неща се учат в живота, стига да не позволиш някой да ти диктува над какво да разсъждаваш и какви правила да спазваш в разсъжденията си. Също е нужно да можеш да се отделиш от диктуваната гледна точка като един зрял човек (както са се оттегляли монасите на медитация или както философите са се срещали с повече от една позиция на пазара).

Сигурността в Бог е както сигурността в съзнанието. Това, че някой човек те манипулира, като дете в семейството например, не може да прикрие фундаменталните явления.

Авраамистичната религия е религия при смяна на ситуацията, не е в познатата обстановка на един и същи град. Значи тази Авраамистична религия е взаимодействие между човека и неговото съзнание, а не наслагваните със столетия краски на един светоглед и един начин на поведение.Това е богът на човешката реакция в чист вид. Ти дори не познаваш какво е човекът, оттеглил се в медитация или в нова обстановка, защото твърде много ти е осигурено от ситуацията около теб. Но когато ги няма тези външни удовлетворители на вниманието, било то телевизия, интернет, някакъв градски ритуал с който си свикнал и който ти дава комфорт, когато тези неща ги няма, тогава се срещаш сам със себе си и особеностите на Бога, които са били прикрити от външните идолизации на културата.

Как тогава ти може да разсъждаваш над покоряването и непокоряването, след като никога не си срещал въпроса в неговия чист есенциален вид (напр. Христос сам в пустинята). Какво психологическо изживяване е нужно, а да разбереш този въпрос.