За емоциите можем да говорим от момента, когато в процеса на еволюцията на живота се появява нервната система.

Не трябва да бъркаме емоциите с чувствата. И емоциите и чувствата са реакция на организма към промените във околната (и вътрешната) среда. Има две основни обособени групи реакции - емоционални реакции на защита и емоционални реакции свързани с размножаването. Еволюционното развитие на "организираната материя" :) довежда до появата както на новите емоционални реакции и до обогатяването на вече съществуващите.

Емоциите имат връзка с появата на нервна система в процеса на еволюцията, и не трябва да се бъркат с рефлексите - имат различен механизъм и област на проява. А насоката ан еволюция на човека като обществено животно си налага допълнителни аспекти върху неговите емоции.

Интелектът се появява на много по-късен етап на еволюцията от емоциите, те вече са заварено положение. И ако има някаква борба и противоречие между тях, тя е следната - интелектът помага за вземане на решението, реализацията на което минава под управление на емоциите. Поне на този етап от еволюцията на "самоорганизиращата се материя" сме го докарали така. Интелектът е сравнително скорошен (в еволюционно отношение) фактор. Накъде ще завие в бъдеще еволюцията - дали интелектът ще избута емоциите, дали обратно, или дали ще се установи някакво друго равновесие, зависи от движещите фактори на по-нататъшната еволюция - условия за оцеляване на индивида и колектива.

Надявам се че това обяснява (поне донякъде) защо на настоящият етапи маме такъв баланс между емоции и интелект. Помисли само, човек лишен от емоции, само на основа на интелект и логика, не може да бъде лидер - останалите няма да го разберат, съответно няма да тръгнат след него масово.

И да бъда съвсем точен - аз не отхвърлян Бог. Просто на този етап не намирам необходимост за неговото въвеждане в схемата на света. Него може и да си го има, но няма знак че е така.


Това което не ни убива, ни прави по-силни (Ницше)