Доказването на наличието на творец в случая буксува - видя се от аргументите досега :). Другият подход, както знаеш, засега успешно се развива. Най-важното - за разлика от първия подход, вторият е плодотворен - помага ни наистина да разберем света, а не го скрива безвъзвратно зад капризите на творец.
Като казваш "капризите на творец", започвам да се питам какво всъщност разбираш под понятието "интелигентност"? С какъв "аршин" мериш интелигентността на Бога и как я свързваш с някакви си капризи, приумици и прочие изцепки
Впрочем, за да се съобразя със заглавието на темата, предлагам и други две интересни мисли, които пък са на Айнщайн:
“Сигурно е, че една увереност в разумността и познаваемостта на света, увереност, която е сродна с религиозното чувство, стои в основата на всяка научна дейност от по-висок ранг.
Тази твърда вяра, която е обвързана с едно дълбоко чувство – вярата в един Върховен Разум, който разкрива себе си в сетивния свят, всъщност изразява моята представа за Бога.”.
“Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога.”.
Мечта --
|