Така е, липсата на нещо не опровергава съществуването му. Но за съществуването не може да се разчита изключително на индиректни доказателства. Тоест, при наличие на алтернативни възможности наличието изключително само на индиректни доказателства, прави една теза несериозна. Именно за това няма основание такава теза да се счита за истина - тя няма допирни точки с такава.

СЪщвствуване означава проява. Но нарочване на света като проява на твореца под формата на творение просто е логически порочен кръг - допускаме че твореца съществува (приписвайки света като творение) и като следствие доказваме че съществува. Тоест трябва да има друга проява, независима от творението, за да можем да смекчим водовъртежа на индиректните доказателства.

Не става дума дали мога да го видя с очите си, или по друг начин да получа - повтарям - директно - доказателство, което веднага ще преобърне наклона на везните - макар че има една допълнителна трудност: да се докаже че това което виждаме е творение на непосредствено проявилият се творец (използувам 'творец' по инерцията на разговора, той ще стане такъв едва след доказване на споменатата теза). Просто казано, доказателството за Бог е самият Бог. Дали Бог е творецът на творението, е съвсем отделен въпрос. Докато обратната теза - наричаме светът творение, следователно трябва да има творец (който по съвместителство е и Бог) в тази си постановка е само събиране на термини на едно място.

Може да опиташ да конкретизираш термина 'реалност' за да разберем кое не е скучно :)


Това което не ни убива, ни прави по-силни (Ницше)