Да, именно, свойствата на материята са такива, че над някаква сложност се появява основно свойство - да се организира по-сложно от по-просто. От там нататък ограничения на сложното няма, всичко зависи от условията. Напоследък използуваш некоректен термин - случайност. Случайността в единичното е закономерност в многото. А разумът е продукт на многото, на високоорганизираната материя :)
Ще ти дам прост пример, който пак най-вероятно няма да разбереш. :)
Имаме една торба стотинки. Всяка от тях може при хвърляне случайно да падне на една от двете възможни страни. Ако хвърлим едновременно малко стотинки, вероятността да се падне една предварително избрана страна ще бъде различна от 50%. Ако обаче хвърлим всичките от торбата (при това колкото по-голяма е торбата, толкова по-добре), средната им стойност за падане на тура например практически няма да се отличава от 50%. Колкото по-сложна става системата, толкова повече случайността в отделният елемент се елиминира, системата като цяло закономерно застава в определено - неслучайно - състояние. Докато ти погрешно си се вторачила само на случайността в системи с минимална сложност, разумът е продукт на изключително сложна система, с невероятно количество връзки между невроните. И колкото по-сложна става такава система, толкова повече излизат напред процесите на самоусъвършенствуване - което добре се проследява в еволюцията на мозъка. Без да е необходим някакъв творец
Това което не ни убива, ни прави по-силни (Ницше)
|