а мене да ми не дава Господ да се хваля / Религия и мистика / Християнство

[Галатяни, 6:14] а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.

За спасителната сила на Кръста*

Слово на празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен, произнесено в княжевския храм "Св. Екатерина" на руската енория в София, 14 септември (27 септември стар стил) 1944 година

"На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и светото Твое Възкресение славим."

Спасително е за нас да знаем, мои възлюблени в Христа чеда, значението на твърде кратките думи на това дивно църковно песнопение. Тяхното значение ще ни стане понятно, ако преди всичко си изясним въпроса: защо се покланяме на Кръста?

Ние се покланяме на Кръста затова, защото на него Господ е извършил нашето спасение. Още в Стария Завет Той е показал спасителната сила на Кръста. Когато Мойсей по Божия повеля кръстообразно осенил Червеното море със своя жезъл, то водата се разделила и целият израилски народ преминал морето като по сухо, а отдясно и отляво се изправили като стена морските води. Когато след това фараонът със своето войнство се опитал да направи същото и, гонейки Израиля, стъпил на сухото морско дъно, то Господ отново заповядал на Мойсей да осени кръстообразно с жезъла си морето. И щом Мойсей направил това, водите се събрали и цялото войнство на фараона загинало в морските вълни.

Това дивно чудо св.Църква възпява с такива думи: "Кръст начерта Мойсей: с жезъла си разсече Червено море, когато Израил пътешествуваше; след това, като удари напречно срещу фараоновите колесници го събра, изобразявайки така непобедимото оръжие (св.Кръст)." (Ирмос на I песен от канона в чест на празника Въздвижение).

Когато множество израилтяни умирали от ухапването на отровни змии в пустинята, Господ заповядал на Моисея да издигне кръст с медна змия върху него. И всички, които с вяра гледали този кръст, се избавяли от смъртта.

За това необикновено събитие се говори така в службата на настоящия празник: "Постави Мойсей върху стълб лекарство — избавление от смъртоносното отровно ухапване, и към подобното на кръст дърво привърза пълзящата по земята змия, изобличавайки лукавата вредоносност в нея..." (Втори тропар на I песен от канона).

Още едно удивително чудо чрез Кръста се проявило в живота на израилския народ по време на сражението му с амаликитяните. Израилтяните не могли със собствените си сили да надвият врага. Тогава Мойсей в молитва към Бога прострял ръцете си, предизобразявайки Кръста и така се молил дотогава, докато амаликитяните не били окончателно победени. Това събитие св.Църква възпява със следните думи: "Мойсей те предизобрази, когато простирайки ръце към висините, побеждаваше Амалика мъчителя, всечестни Кръсте...", "В древност Мойсей сам предизобрази пречистите страдания (на Господа), стоейки между осветените (Аарон и Ор — б.пр.) и като изобрази кръста с прострените си длани, спечели победа, погубвайки силата на Амалика всегубителя..." (Първи тропар на II песен от канона).

Още по-поразително чудо чрез Кръста е станало в историята на израилтяните, когато приемникът на Мойсей, Иисус Навин, започнал битката с амореите. Той също изобразил Кръста Господен с ръцете си и казал: "Слънце, спри се!" Тогава слънцето спряло своето движение, денят се удължил и това дало възможност на Иисус Навин и войнството му да унищожат своите безчислени врагове.

Това дивно чудо св.Църква възпява с думите на празничния седален: "В древност Иисус Навин тайнствено предизобрази Кръста: като простря кръстовидно ръцете си, Спасителю мой, и слънцето спря, докато той победи враговете, които се противеха на Тебе, Боже...".

Но всичко това е било само блед предобраз на онези велики, многобройни и спасителни блага, които произлезли и до днес произлизат от Животворящия Кръст Господен. Върху него е станало нашето изкупление от първородния грях на Адама. Върху него било унищожено проклятието, наложено от Бога на целия човешки род. Заради Кръста Господ ни дарува в църковните Тайнства възраждащата благодат на Св. Дух. А тази благодат ни дава Божествена сила да се борим с дявола, с греха и с всички страсти, да изпълняваме спасителните заповеди и да бъдем истински последователи на Христа. Тази благодат ни дава достъп до най-великото Тайнство — св.Евхаристия, в която истински вярващите, като приемат Тялото и Кръвта Христови, се съединяват с Бога по благодат и предвкусват райското блаженство още тук на земята. Тази благодат ще ни въведе след смъртта в блажения Христов чертог и ще бъде за нас източник на безкрайна радост в Царството небесно.

Ето какви блага произлизат за нас от Кръста Господен. Но това не е всичко, което получаваме от него. Кръстът е нашият най-могъщ помощник в борбата с всяко зло. Той е котвата на нашето спасение от всякакви беди и напасти. Кръстът е постоянен и неизменен спътник на всичките ни молитви към Бога, понеже те се съпровождат от кръстния знак. Църквата ублажава Кръста като потъпкващ бесовете, умървяващ страстите, утешител в скърбите, целител на недъзите и възкресяващ мъртвите. Кръстът е пазител на цялата вселена, слава на Ангелите и светиите, слава и красота на нашата Православна Църква. И тъй като чрез кръстното дърво Господ ни е възвърнал блаженството на рая, то Кръстът е райското дърво на живота.

Невъзможно е да се изкаже с човешка реч цялата спасителна сила, която се излива върху нас от Кръста. Чрез силата на Кръста са извършвали многобройни и удивителни чудеса Апостолите и светиите. С тази сила Константин Велики, още като езичник, победил вражеската войска, виждайки преди това на небето Кръст в ослепително сияние и надпис: "С него побеждавай!" Силата на Кръста сломила езичеството. Кръста, това знамение на Сина Човешки и средство за нашето спасение ще видят за последен път всички земни племена при Второто пришествие на Господа Иисуса Христа (Мат.24:30) за велика радост на истинските Му последователи и за голяма и тежка мъка на всички, които в земния си живот не са вървяли след него.

Като разбираме спасителното значение на Господния Кръст, нека възлюблени, се стараем да му се покланяме с истинска вяра в неговата спасителна сила, във всички блага, които са произлезли и ще произлизат от него в нашия живот до свършека на света. Знаейки тази негова сила, нека ежедневно прибягваме към св.Кръст с думите на църковната молитва:

"Радвай се, Пречестни и Животворящи Кръсте Господен, ти, който прогонваш бесовете със силата на Разпънатия върху теб наш Господ Иисус Христос..., Който ни е дарувал теб, Своя Честен Кръст, за прогонване на всеки противник. О, Пречестни и Животворящи Кръсте Господен! Помагай ми, заедно със светата Владичица Дева Богородица и с всички светии во веки. Амин".

Разбира се, ние ще познаем добре спасителната сила на Кръста само тогава, когато я изпитаме в собствения си живот, когато тръгнем по пътя на истинската, мъченическа борба със своите страсти. Като прибягваме постоянно в тая борба към Животворящия Кръст Господен, ще усещаме дивната му помощ. И тогава не само ще се покланяме на Кръста с истинска вяра в спасителната му сила, във всички дарувани ни чрез него блага, но и ще прославяме Кръста със своя наистина християнски живот.

Чрез такава прослава на Кръста ние ще славим и Възкресението Христово. Защото Възкресението е именно победата, която Господ е постигнал над тлението и смъртта. А това тление, тази смърт са били предизвикани от греха и от човешките страсти. Затова ние ще прославяме Възкресението Христово тогава, когато побеждаваме в себе си плътската страст, когато не допускаме никакви блудни деяния, когато потъпкваме своите блудни помисли, желания и чувства и достигнем до ангелска чистота и целомъдрие. Ние ще славим Възкресението Христово, когато не отмъщаваме за обидите, а прощаваме всяко зло, причинено ни от ближните. Ще славим Възкресението Христово, когато победим в себе си гордостта и се смирим пред Бога и хората, помнейки, че няма друг път за спасение. Ето защо Ап.Павел е казал за Иисус Христос: "Той смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име" (Фил.2:8-9). Така, унищожавайки всяка страст, ние прославяме Христовото Възкресение.

Чрез такава борба с греха, чрез такова очистване на нашето сърце от страстите, ние ще видим още на земята ако не Самия Бог, то Неговите неизказани милости, Неговия дивен покров и застъпничество във всичките ни беди, скърби и нещастия. А след нашата смърт Господ ще ни удостои с блаженство в Небесното Си Царство, където заедно с Ангелите ще славим и Кръста и Възкресението Христово вече без печал и скърби, понеже ще изпитваме само една безкрайна и Божествена радост от своя Господ. Нека Бог ни сподоби да постигнем това със силата на Честния и Животворящ Кръст Господен, по молитвите на Пресвета Богородица и на всички светии. Амин.

*Архиепископ Серафим (Соболев) († 1950)