|
"Глупости.
Вино ти дават на литургия, драги. Или, хайде, вече не е вино, но е Божия кръв, произлизаща от вино."
В случая, това обстоятелство освен тайнствения и цялостен специфично религиозен момент, има и психеделично, така да се каже, измерение (и то е донякъде като...минимална физиологична част от тайнството) на частично, умерено, контролирано (с малката доза) и почти само символично "отваряне" на нервните клетки, на нервни структури, на съзнанието!...
Убеден съм, че твоята интелигентност ще успее да види в приемането на вино при литургията традицията в използването на психотропни вещества в религиите, но съща така качествената разлика на тази традиция при християнството състояща се в минималността (до символичност!!!) на дозата и базисното съчетание на приема и с доктрина, която е коренно различна от всички останали религиозни такива!... При това, категорично и безусловно водеща е доктрината (спрямо почти символичната употреба на вино), а разибра се и самата практика на благодат в християнството, която има за своя основна характеристика трезвостта, а не опиянението. Това не изключва да се приема - много внимателно, от време на време и алкохол, но и със съзнанието, че става дума за израз на вид компромисност и дори на необходим жертвен акт!
Особено това последното вероятно най-трудно ще се разбере*, мисля!
*за да се разбират някои неща, човек трябва да бъде и подчертано личностно религиозен. Много от хората резонират обществени вярвания, т.е. имат убеждения и практики, произтичащи от това, което са чели, прочели и видели при другите. В това няма нищо лошо, защото тази ситуация е съвсем естествен и дори задължителен елемент в религиозността. В един момент, обаче, всеки религиозен човек би трябвало лично да се конфронтира с нея - с религиозността, при това в мистичния и аспект, който е същностния. Тогава ще си даде сметка за реалната възможност и вероятност за уклон в папагалство - непреминалото и непотвърдено през личния опит повтаряне на обществени тези и истини.
|
Опит за обяснение: [re: Mъглишeв]
